Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Най-довереният астролог на Гала зарадва всички българи с тази съдбовна прогноза за 2024
  • Новини

Най-довереният астролог на Гала зарадва всички българи с тази съдбовна прогноза за 2024

Иван Димитров Пешев декември 18, 2023
dfsgldsfglkdfshfghlghgf.png

2024-а е година на демокрацията. Плутон, планетата на силата и властта, навлиза във Водолей за първи път от 250 години насам. Последният път е било по време на Френската революция и при подписването на Американската конституция.

През 2024 г. най-много хора в историята на човечеството ще гласуват. Избори ще има във Великобритания, Индия, Русия… През 2024 г. ще трябва да решаваме на индивидуално и на глобално ниво.

Това коментира астрологът Гал Сасон пред bTV. Той припомни, че Водолей е знакът на бъдещето и знак на научната фантастика.

„Когато преминавахме от Стрелец в Козирог през 2008 г., тогава Плутон създаде рецесията. Съдбоносен момент! Сега вие обсъждате паметниците, миналото, Сталин… Въпросът е какво искате да внесете в бъдещето“ – поясни Сасон.

Той препоръча да мислим за зодиака като за едно семейство.

„Имате един луд чичо – Уран, който ви посещава и създава хаос. След това е Плутон – силата, властта, който не идва толкова често. Имате Венера – красивата дама в семейството… България е Телец, Израел и Палестина също са Телец.

В Израел също ходихме 5 пъти на избори за 2 години. Правителството е ужасно. Добрата новина за България е, че тя е Телец и сега Юпитер, добрият чичо, идва на гости, така че до края на май България има защита. След това – ще видим“ – коментира с усмивка астрологът.

Той добави, че в края на май Юпитер навлиза в Близнаци, така че България ще получи голям приток на енергия. Особено около юни, август и ноември.

„Асцедентът на България е Козирог – той е малко по-песимистичен, по-бавен, по-късно се развива, но има много потенциал в комбинацията с Телец. Телецът е майката природа, затова в България е толкова красиво, имате Розова долина. Сатурн е в Риби, а те са управлявани от Нептун – богът на земетресенията, затова за 2023 г. бях прогнозирал, че ще има много наводнения. Това ще продължи и през 2024 г.“ – убеден е Гал Сасон.

Според него войните ще станат по-интензивни, защото Северният възел, който наричаме Главата на дракона, е в Овен. За последно това се е случило през 2005 г. Тогава Израел се изтегли от Газа, така че това е модел – тогава всеки казва „Аз съм“.

„Исус, Мохамед и Мойсей са били Овен, но те не са били лоши. Просто са се опитвали да освобождават хората. 2024-а е година на освобождението. Година, в която да кажем „Аз съм“. България трябва да реши коя е. Когато знаете кои сте, тогава всичко е по-лесно“ – коментира Гал Сасон.

Той счита, че за войните в Украйна и в Израел ще е нужно време, за да приключат.

„За Близнаци 2024-а ще е добра година, ще има тласък и за Овен. Астрологията се управлява от Водолея, той е демокрацията. Всеки човек носи в себе си всички зодиакални знаци, така че някъде във вашата карта имате Овен, Телец и те се надигат.

Най-внимателни трябва да бъдат Рибите, защото те трябва да са домакини на Сатурн. За Водолей също не е лесно, защото трябва да носи Плутон. Иначе 2024 ни носи числото 8.

Прекрасно число – носи безкрайност, магия и вълшебство. Символ на единство и обединение“ – обобщи прогнозата си Гал Сасон.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Той успя да спаси 10 деца, но почина зад волана. Той се казва Румен – героят от Слокощица
Next: Извънредна ситуация с д-р Мирослав Ненков, стигна се до обаждане на 112

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.