Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Най-довереният астролог на Гала зарадва всички българи с тази съдбовна прогноза за 2024
  • Новини

Най-довереният астролог на Гала зарадва всички българи с тази съдбовна прогноза за 2024

Иван Димитров Пешев декември 18, 2023
dfsgldsfglkdfshfghlghgf.png

2024-а е година на демокрацията. Плутон, планетата на силата и властта, навлиза във Водолей за първи път от 250 години насам. Последният път е било по време на Френската революция и при подписването на Американската конституция.

През 2024 г. най-много хора в историята на човечеството ще гласуват. Избори ще има във Великобритания, Индия, Русия… През 2024 г. ще трябва да решаваме на индивидуално и на глобално ниво.

Това коментира астрологът Гал Сасон пред bTV. Той припомни, че Водолей е знакът на бъдещето и знак на научната фантастика.

„Когато преминавахме от Стрелец в Козирог през 2008 г., тогава Плутон създаде рецесията. Съдбоносен момент! Сега вие обсъждате паметниците, миналото, Сталин… Въпросът е какво искате да внесете в бъдещето“ – поясни Сасон.

Той препоръча да мислим за зодиака като за едно семейство.

„Имате един луд чичо – Уран, който ви посещава и създава хаос. След това е Плутон – силата, властта, който не идва толкова често. Имате Венера – красивата дама в семейството… България е Телец, Израел и Палестина също са Телец.

В Израел също ходихме 5 пъти на избори за 2 години. Правителството е ужасно. Добрата новина за България е, че тя е Телец и сега Юпитер, добрият чичо, идва на гости, така че до края на май България има защита. След това – ще видим“ – коментира с усмивка астрологът.

Той добави, че в края на май Юпитер навлиза в Близнаци, така че България ще получи голям приток на енергия. Особено около юни, август и ноември.

„Асцедентът на България е Козирог – той е малко по-песимистичен, по-бавен, по-късно се развива, но има много потенциал в комбинацията с Телец. Телецът е майката природа, затова в България е толкова красиво, имате Розова долина. Сатурн е в Риби, а те са управлявани от Нептун – богът на земетресенията, затова за 2023 г. бях прогнозирал, че ще има много наводнения. Това ще продължи и през 2024 г.“ – убеден е Гал Сасон.

Според него войните ще станат по-интензивни, защото Северният възел, който наричаме Главата на дракона, е в Овен. За последно това се е случило през 2005 г. Тогава Израел се изтегли от Газа, така че това е модел – тогава всеки казва „Аз съм“.

„Исус, Мохамед и Мойсей са били Овен, но те не са били лоши. Просто са се опитвали да освобождават хората. 2024-а е година на освобождението. Година, в която да кажем „Аз съм“. България трябва да реши коя е. Когато знаете кои сте, тогава всичко е по-лесно“ – коментира Гал Сасон.

Той счита, че за войните в Украйна и в Израел ще е нужно време, за да приключат.

„За Близнаци 2024-а ще е добра година, ще има тласък и за Овен. Астрологията се управлява от Водолея, той е демокрацията. Всеки човек носи в себе си всички зодиакални знаци, така че някъде във вашата карта имате Овен, Телец и те се надигат.

Най-внимателни трябва да бъдат Рибите, защото те трябва да са домакини на Сатурн. За Водолей също не е лесно, защото трябва да носи Плутон. Иначе 2024 ни носи числото 8.

Прекрасно число – носи безкрайност, магия и вълшебство. Символ на единство и обединение“ – обобщи прогнозата си Гал Сасон.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Той успя да спаси 10 деца, но почина зад волана. Той се казва Румен – героят от Слокощица
Next: Извънредна ситуация с д-р Мирослав Ненков, стигна се до обаждане на 112

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.