Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Най-древният манастир в Европа е в България, а водата в аязмото има голяма лечебна сила
  • Новини

Най-древният манастир в Европа е в България, а водата в аязмото има голяма лечебна сила

Иван Димитров Пешев септември 17, 2022
dsrasraevanvenv.png

Сигурно малцина знаят, че най-старият манастир в Европа се намира на територията на България. Това е манастирът „Свети Атанасий“, който се намира на хълм зад село Златна ливада, отстоящо на 15 километра от Чирпан.

Според историческите сведения манастирът е основан лично от свети Атанасий, архиепископ Александрийски, през 344 година. През периода 343 – 344 г. в град Сердика, днешна София, се състоял Вторият Вселенски събор.

По време на събора е утвърдена ролята на Светата Троица. Специално за този събор от Египет в Сердика пристига и Свети Атанасий Велики.

След края на събора той отива в района на днешното село Златна ливада, където основава манастира.

Не изпускай тези оферти:

Мястото за не е избрано случайно – някога в близост до светата обител е минавал важният път Константинопол – Сердика, освен това над манастира е имало крепост, останките от която могат да се видят и до днес.

В близост е имало също и тракийски нимфей – светилище, посветено на нимфите, който свети Атанасий превръща в християнско водно светилище. И до днес се смята, че водата в манастирското аязмо е лековита.

Манастирът пази две големи ценности – египетската икона на свети Атанасий и копие на Реймското евангелие.

Днес до манастира се стига много лесно, тъй като пътят до него вече е асфалтиран. Храмовият празник на този древен манастир е 2 май.

На този ден завършили земните дни на Свети Атанасий Велики в Александрия. Хората наричат празника 2 май „Летен Атанасов ден“. Зимният е на 18 януари.

В своята 1700-годишна история Чирпанската обител е била многократно разрушавана и съграждана наново. Има безспорни археологически доказателства за съществуването на манастира през Късната античност и Средновоковието, а според преданието Васил Левски и други революционери са се крили в него по време на освободителните борби.

По време на социалистическия режим манастира първоначално е превърнат в овчарник от местното ТКЗС, но по-късно отново е възстановен като монашеска обител. В началото на 80-те години на 20в., самата Людмила Живкова подкрепя построяването на нова, голяма сграда в манастира.

Една от ценните нови придобивки на манастира е египетска икона на св. Атанасий, подарена по време на посещението на Александрийския патриарх Петрос VII през 2003г.

Манастирския празник се провежда всяка година на 2 май и тогава се провежда голям събор, на който се събират по няколко хиляди души.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Случва се сега: Небето зейна и се изсипа върху София, времето в цялата страна се разваля
Next: УЖАС! Деси Радева рискувала здравето си в Карловско

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.