Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Най-древният манастир в Европа е в България, а водата в аязмото има голяма лечебна сила
  • Новини

Най-древният манастир в Европа е в България, а водата в аязмото има голяма лечебна сила

Иван Димитров Пешев август 11, 2023
asdqwzzvasv.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Сигурно малцина знаят, че най-старият манастир в Европа се намира на територията на България. Това е манастирът „Свети Атанасий“, който се намира на хълм зад село Златна ливада, отстоящо на 15 километра от Чирпан.

Според историческите сведения манастирът е основан лично от свети Атанасий, архиепископ Александрийски, през 344 година.

През периода 343 – 344 г. в град Сердика, днешна София, се състоял Вторият Вселенски събор. По време на събора е утвърдена ролята на Светата Троица. Специално за този събор от Египет в Сердика пристига и Свети Атанасий Велики. След края на събора той отива в района на днешното село Златна ливада, където основава манастира.

Мястото за не е избрано случайно – някога в близост до светата обител е минавал важният път Константинопол – Сердика, освен това над манастира е имало крепост, останките от която могат да се видят и до днес, провери Ко4.

В близост е имало също и тракийски нимфей – светилище, посветено на нимфите, който свети Атанасий превръща в християнско водно светилище. И до днес се смята, че водата в манастирското аязмо е лековита. Манастирът пази две големи ценности – египетската икона на свети Атанасий и копие на Реймското евангелие.

Днес до манастира се стига много лесно, тъй като пътят до него вече е асфалтиран. Храмовият празник на този древен манастир е 2 май. На този ден завършили земните дни на Свети Атанасий Велики в Александрия. Хората наричат празника 2 май „Летен Атанасов ден“. Зимният е на 18 януари.

В своята 1700-годишна история Чирпанската обител е била многократно разрушавана и съграждана наново.

Има безспорни археологически доказателства за съществуването на манастира през Късната античност и Средновоковието, а според преданието Васил Левски и други революционери са се крили в него по време на освободителните борби. По време на социалистическия режим манастира първоначално е превърнат в овчарник от местното ТКЗС, но по-късно отново е възстановен като монашеска обител.

В началото на 80-те години на 20в., самата Людмила Живкова подкрепя построяването на нова, голяма сграда в манастира. Една от ценните нови придобивки на манастира е египетска икона на св. Атанасий, подарена по време на посещението на Александрийския патриарх Петрос VII през 2003г.

Манастирския празник се провежда всяка година на 2 май и тогава се провежда голям събор, на който се събират по няколко хиляди души.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 5 прости правила, за да доживеем 100 години
Next: Мъж откри 47 хиляди в стените на новия си дом в кутии! После му се стъжни

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.