Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Най-древният манастир в Европа е в България, а водата в аязмото има голяма лечебна сила
  • Новини

Най-древният манастир в Европа е в България, а водата в аязмото има голяма лечебна сила

Иван Димитров Пешев август 11, 2023
asdqwzzvasv.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Сигурно малцина знаят, че най-старият манастир в Европа се намира на територията на България. Това е манастирът „Свети Атанасий“, който се намира на хълм зад село Златна ливада, отстоящо на 15 километра от Чирпан.

Според историческите сведения манастирът е основан лично от свети Атанасий, архиепископ Александрийски, през 344 година.

През периода 343 – 344 г. в град Сердика, днешна София, се състоял Вторият Вселенски събор. По време на събора е утвърдена ролята на Светата Троица. Специално за този събор от Египет в Сердика пристига и Свети Атанасий Велики. След края на събора той отива в района на днешното село Златна ливада, където основава манастира.

Мястото за не е избрано случайно – някога в близост до светата обител е минавал важният път Константинопол – Сердика, освен това над манастира е имало крепост, останките от която могат да се видят и до днес, провери Ко4.

В близост е имало също и тракийски нимфей – светилище, посветено на нимфите, който свети Атанасий превръща в християнско водно светилище. И до днес се смята, че водата в манастирското аязмо е лековита. Манастирът пази две големи ценности – египетската икона на свети Атанасий и копие на Реймското евангелие.

Днес до манастира се стига много лесно, тъй като пътят до него вече е асфалтиран. Храмовият празник на този древен манастир е 2 май. На този ден завършили земните дни на Свети Атанасий Велики в Александрия. Хората наричат празника 2 май „Летен Атанасов ден“. Зимният е на 18 януари.

В своята 1700-годишна история Чирпанската обител е била многократно разрушавана и съграждана наново.

Има безспорни археологически доказателства за съществуването на манастира през Късната античност и Средновоковието, а според преданието Васил Левски и други революционери са се крили в него по време на освободителните борби. По време на социалистическия режим манастира първоначално е превърнат в овчарник от местното ТКЗС, но по-късно отново е възстановен като монашеска обител.

В началото на 80-те години на 20в., самата Людмила Живкова подкрепя построяването на нова, голяма сграда в манастира. Една от ценните нови придобивки на манастира е египетска икона на св. Атанасий, подарена по време на посещението на Александрийския патриарх Петрос VII през 2003г.

Манастирския празник се провежда всяка година на 2 май и тогава се провежда голям събор, на който се събират по няколко хиляди души.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 5 прости правила, за да доживеем 100 години
Next: Мъж откри 47 хиляди в стените на новия си дом в кутии! После му се стъжни

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.