Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Най-дългият плаж у нас e див, красив, но и доста опасен
  • Новини

Най-дългият плаж у нас e див, красив, но и доста опасен

Иван Димитров Пешев юни 17, 2023
plasldasrkkrkrsrs.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Най-дългият плаж у нас е сравнително малко познат и слабо посещаван, на фона на големите и шумни курорти като Слънчев бряг, Златни пясъци и т.н.

А това е напълно незаслужено, тъй като той има най-дългата и най-широката плажна ивица по родното Черноморие. Тя се простира от Камчия на север до Шкорпиловци на юг.

Плажът се намира на 45 км от Варна и е с дължина 13 км и на места е широк 100 м, което го прави най-дългия и просторен, непрекъснат плаж в България.

Плаж Шкорпиловци е разположен в близост до едноименното село и е най-южната част от дългата пясъчна ивица, започваща от къмпингите „Рай“ и „Романтика“ край курорт Камчия в северната си част и свършваща при Черни нос на юг. Има 230-метрова естакада и разрушен мост под водата за любителите на гмуркането.

Тази уникална пясъчна ивица е любимо място на поколения къмпингуващи. Близостта ѝ до Варна я прави чудесно място за отмора за туристите. За разлика от много други места по морето, това е един изключително екологично чист район.

Въпреки че мястото е диво, има и своите удобства – заведения, ресторанти и места за настаняване на различни цени. На по-младите може и да им е малко скучно, но пък ако целта ви е да намерите спокойствие и да се отпуснете напълно край морето – ще ви хареса.

Базата на кънпинг „Романтика“ е доста стара. За сметка на това е разположен на място с уникални красива природа. На територията на къмпинга има заведения за хранене, магазини.

Крайбрежната ивица е широка и чиста. Има място за много туристи. В близост до този плаж има и нудистки плаж. Водата в целия район е чиста със ситен пясък. Туристите трябва да внимават като влизат във водата. Мястото е неохраняемо, а често има подводни ями.

Това е мястото, където река Камчия среща морето и се влива в него.

Тук плуването е доста опасно, защото реката образува подводни течения и ями. Плажуващите трябва да са внимателни, защото красивата гледка крие опасности. Посетителите на плажа могат да се повозят с лодка по реката и да се насладят на красивата растителност в региона.

В близост има и луксозен петзвезден СПА хотел с директен достъп до морето.

Плажът до резерват „Камчия“ е много посещават от руснаци.

Най-южната част от плажа – Шкорпиловци, се рекламира като място, подходящо за туристи, които харесват непретенциозна атмосфера и, които не могат да отделят голям бюджет за лятната си ваканция. Тук също има място за каравани и кемпери.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Този плаж на 170 км северно от Варна се оказа сред най-добрите в Европа
Next: Пловдивчани отидоха на таен плаж на остров Тасос и останаха шокирани

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.