Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Най-дълголетната аптекарка у нас даде важни съвети и невероятни рецепти!
  • Новини

Най-дълголетната аптекарка у нас даде важни съвети и невероятни рецепти!

Иван Димитров Пешев септември 20, 2023
tsdgdfghfdhfhgf.png

Катя Иванова от Джулюница е най-дълголетната аптекарка у нас. 76-годишната фармацевтка от 55 години практикува професията си, а 40 от тях е посветила на билколечението. Знае над 130 рецепти за всякакви заболявания, а за направата им ползва над 3000 целебни билки.

В Горна Оряховица, където от дълги години живее, няма човек, който да не я познава и да не е търсил съвет от нея. В града специално за да искат помощ от нея, пристигат ежедневно хора от всички краища на страната.

Повечето билки в аптеката си ги събира сама. Рецептите ѝ помагат за най-различни болести – бъбречни, нервни, на сърцето, гастроентерологични, кожни и гинекологични и много други. За да обогатява постоянно познанията си по фитотерапия – лечение с растения, аптекарката и до днес не спира да чете специализирана литература.

Освен това постоянно контактува с народни лечители и учени от Колумбия, Русия, Румъния, Чехия, Сърбия и Македония, работещи в областта на билколечението.

„Това е строга наука и са верни думите, че за всяка болка има билка. Разбира се, при по-сериозните заболявания лечебните свойства на растенията не могат да заменят лекарите. И все пак действието им може да е изключително благоприятно и да подпомогне основната терапия.

Като фармацевт познавам и лекарствата и се случва да правя билкови рецепти въз основа на рецептите, които лекарите изписват“, обяснява Катя. Тя призовава хората да уважават природните церове и да си ги набавят сами. Най-дълголетната аптекарка споделя, че в момента се намираме в периода на кестените и трябва да се възползваме от тях.

„Напълнете буркан с кестенови плодове и залейте догоре с по-силна ракия. Затворете го и разклащайте ежедневно 10-15 дни. С получения кестенов спирт мажете тялото, където ви боли – 1-2 пъти дневно с лек масаж. Става за мускули, стави, шипове.

Носете по 4-5 кестена с вас – в чанта, в джобове. Поставете в ъглите на възглавницата, на която спите. Подменяйте ги всяка година. Ще се убедите в лечебното им действие! То e нервноуспокояващо, болкоуспокояващо, силно енергийно! Кестеновите капсули ще ви помогнат при разширени вени и хемороиди“, обяснява Катя.

Билкарката споделя, че котешка стъпка, равнец, глухарче, невен и черен оман са съставките, които помагат за премахване на злокачествените тумори. Котешкият нокът пък, който е перуанска билка, е най-силното противовирусно растение, категорична е тя.

За всички хора с нарушена обмяна, задържане на течности и отоци, болки в ставите, кисти, диабет Катя препоръчва да се пие глухарче, което мнозина смятат за плевел, но всъщност е сред най-лечебните растения, виреещи у нас.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Космически цени: Ето колко струва лъскаво имение до София
Next: Изгонената от Фермата Цветина разкри истината за припадъка

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.