Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Най-дълголетното семейство в света яде винаги един и същи обяд всеки ден – ето от какво се състои храната им
  • Новини

Най-дълголетното семейство в света яде винаги един и същи обяд всеки ден – ето от какво се състои храната им

Иван Димитров Пешев февруари 12, 2024
kvdskfbvdjfbfdbvfdkvdf.png

В търсене на тайните на дългия и здравословен живот мнозина се обръщат към навиците на обитателите на „сините зони“.

Става дума за райони в Италия, Гърция, Япония, Коста Рика и Съединените американски щати, където има най-висока концентрация на столетници.

Изследователят Дан Бютнер от години изучава навиците на хората в сините зони. В скорошен пост в Instagram той сподели какво яде всеки ден най-дълголетното семейство в света.

Семейство Мелис от Сардиния в Италия държи световния рекорд по дълголетие. През 2012 г. те счупиха световния рекорд за семейство с най-голяма комбинирана възраст. Деветте братя и сестри заедно са на 861 години. Най-възрастният представител на семейството е на 109 години.

Интересното е, че членовете на семейство Мелис ядат абсолютно един и същ обяд всеки ден: супа минестроне, приготвена от три вида боб (гарбанцо, пинто и бял боб), хляб с квас и чаша червено вино. Това ястие е типично за сините зони, тъй като се състои от цели храни от растителен произход.

„Хората, които живеят най-дълго и най-здравословно, ядат половин до чаша боб всеки ден. Освен това супата минестроне е богата на зеленчуци, което значително допринася за дълголетието“, твърди диетологът Саманта Касети.

 

Хлябът с квас е по-добър избор от белия хляб

Изследванията показват, че консумацията на тридесет уникални растителни храни на седмица може да подобри разнообразието на червата, показател за здрави черва. Това е важно, защото червата регулират здравословни функции като кръвно налягане и холестерол, възпаление, настроение, тегло и усвояване на хранителни вещества.

„Естествено ферментиралият хляб с квас не предизвиква скокове на кръвната захар като белия хляб, което помага да се поддържат по-здравословни нива на кръвната захар.“ С течение на времето високата кръвна захар може да допринесе за инсулинова резистентност и диабет тип 2“, каза Касети пред Today.

Алкохолът може да повиши нивата на добрия HDL холестерол, но дори едно питие на ден е свързано с други рискове за здравето. Ето защо Европейският съвет за научни изследвания обмисля да премахне червеното вино от препоръчителните храни, консумирани в средиземноморската диета.

Continue Reading

Previous: НАЙ-СЕТНЕ! Влак свързва Северна и Южна България!
Next: Случайно забравих салфетка в прането и сега всичко е в бели парченца. Добре че съседката ме светна – то било бързо и лесно

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.