Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Най-красивите великденски яйца се боядисват така – без химия и без купешки бои!
  • Новини

Най-красивите великденски яйца се боядисват така – без химия и без купешки бои!

Иван Димитров Пешев април 9, 2024
sdfvdbfgbdfnghnhmj.png

Харесват ли ви тези мраморни лилави яйца ? Истински разкош за предстоящия Великден! А най-хубавото е, че може да си ги боядисате сами, при това без да използвате купешки бои, които много хора вече избягват. Напълно натурални, изящни и красиви – а тайната им е в използването на една билка, в чиято отвара се варят яйцата!

Да започваме!

Необходими продукти:

  • 5-7 средноголеми яйца
  • 1 с.л.
сода бикарбонат

  • 50 гр. чай от хибискус
  • 800 мл вода
  • 1 с.л. сол
  • олио и памуче за намазване на яйцата

Приготвяне:

Първо измийте яйцата добре във вода, в която сте сложили лъжица сода.

вода със сода

В касерола изсипете чая от хибискус, сложете добре измитите яйца и залейте с водата.

яйца с хибискус

Сложете на котлона и щом водата заври, изсипете вътре солта и оставете да се варят 12 минути. През това време водата ще намалее значително, а яйцата ще се оцветят в красиви мраморни шарки в лилаво.

мраморни лилави яйца

Оставете ги да изсъхнат добре и ги полирайте с памуче, намазано с малко олио.

яйца мрамор

Това е! Весели празници!

мраморни яйца с хибискус

Continue Reading

Previous: Проф. Георги Рачев: Радвайте се на пролетното време, от тази дата ще има голяма промяна
Next: С какво се прави торене на домати след засаждане

Последни публикации

  • Имаше един мъж в офиса, колега, когото всички подминаваха. Казваше се Стоян. Беше тих, незабележим и винаги изглеждаше леко приведен, сякаш тежестта на света беше върху раменете му, но той я носеше с примирено безразличие.
  • Помолих шефа си спешно за пет дни отпуск. Синът ми, Мартин, беше претърпял инцидент и беше в реанимация, в критично състояние.
  • Александър се облегна назад в ергономичния си стол. Прозорецът на апартамента му гледаше към оживена улица, но шумът оставаше някъде далеч, заглушен от дебелите стъкла
  • Отгледах доведения си син Даниел от четиригодишен. Близо четиринадесет години от живота ми, посветени на него. Днес, на пищната церемония по дипломирането му в гимназията, той стоеше на сцената, облечен в тога и шапка, грееше под светлините на прожекторите.
  • Дадох всичко от себе си за тази работа. Не просто времето си, а парчета от душата си. Архитектурното студио на Мартин беше моят свят — свят, в който бях оценила всеки проект, сякаш е мой собствен дом, всяка презентация, сякаш от нея зависи животът ми. А той, Мартин, го знаеше. И го използваше.
  • Раздавах няколко чифта дамски обувки безплатно. Бяха се събрали в дъното на гардероба – спомени от един друг живот, от една друга „аз“, която вече не съществуваше. Едни велурени, с висок, тънък ток; други лачени, в цвят бордо; трети – сандали с невъзможни каишки. Реших, че е време да освободя място. Пуснах обява с ясни снимки.
  • На 37 години животът ти се разцепва на две. Първото разцепление дойде като студено, остро острие: диагнозата. Рак. Преди седем месеца.
  • Събрах се отново с бившия, въпреки че ми беше изневерил.
  • Мама ми пишеше писма за рождения ден всяка година, откакто бях на осем. Почина преди пет години. Татко внезапно спря да говори за нея
  • Съпругът ми ми помагаше да ставам и сядам на тоалетната, докато се възстановявах след раждането на сина ни. Тялото ми беше чуждо, болката – постоянен, тъп спътник. В един момент, воден от някакъв инат, успях сама да отида, но краката ми се подкосиха на връщане. Не можех да се върна до леглото.
  • Смяната беше към края си. Умората се просмукваше в костите ми, смесваше се с лепкавия мирис на запръжка и евтино вино. Ресторантът беше почти празен, само на масата в ъгъла седяха двамата мъже.
  • Миналата седмица, по време на вечеря, се случи нещо. Нещо, което измести оста на моя подреден, макар и пропукан свят. Седяхме в ресторанта – аз, съпругата ми Десислава и шестгодишната ни дъщеря Ани
  • Празнувахме годишнина в скъп ресторант. Нашата десета годишнина. Или поне така трябваше да бъде. Ресторантът беше избор на Диана, място, за което беше чела в лъскавите списания – от онези с приглушено осветление, тежки завеси и цени, които те карат да преглъщаш на сухо.
  • Седях в автобуса, когато бременна жена се качи и грубо ми поиска мястото. Обясних ѝ, че имам увреждане и ѝ разказах за състоянието си. Замръзнах, когато изведнъж тази жена…
  • Мама ми пишеше писма за рождения ден — всяка година, откакто бях на осем.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Имаше един мъж в офиса, колега, когото всички подминаваха. Казваше се Стоян. Беше тих, незабележим и винаги изглеждаше леко приведен, сякаш тежестта на света беше върху раменете му, но той я носеше с примирено безразличие.
  • Помолих шефа си спешно за пет дни отпуск. Синът ми, Мартин, беше претърпял инцидент и беше в реанимация, в критично състояние.
  • Александър се облегна назад в ергономичния си стол. Прозорецът на апартамента му гледаше към оживена улица, но шумът оставаше някъде далеч, заглушен от дебелите стъкла
  • Отгледах доведения си син Даниел от четиригодишен. Близо четиринадесет години от живота ми, посветени на него. Днес, на пищната церемония по дипломирането му в гимназията, той стоеше на сцената, облечен в тога и шапка, грееше под светлините на прожекторите.
  • Дадох всичко от себе си за тази работа. Не просто времето си, а парчета от душата си. Архитектурното студио на Мартин беше моят свят — свят, в който бях оценила всеки проект, сякаш е мой собствен дом, всяка презентация, сякаш от нея зависи животът ми. А той, Мартин, го знаеше. И го използваше.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.