Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Най-луксозната пещера в света се продава за милиони: Ето как изглежда отвътре
  • Новини

Най-луксозната пещера в света се продава за милиони: Ето как изглежда отвътре

Иван Димитров Пешев юни 21, 2023
luksksakdiakkkrqrqr.png

Уморихте ли се от старите, скучни четири стени и покрив? Търсите ново място за живеене? Тогава вижте това – преди няколко години „най-луксозната пещера в света“ беше пусната в продажба. И изобщо не прилича на жилищата на нашите предци.

Уникална къща в скалата Beckham Creek Cave Lodge се намира в Арканзас. От 80-те години на 19-ти век експерти проучват пещерата, през 20-ти век по време на Студената война е оборудвана с бомбоубежище, а няколко десетилетия по-късно е превърната в луксозен хотел – от 1200 долара на вечер.

 

Мениджърът Рейн Дейвидсън призна, че му харесва да гледа как мозъците на хората експлодират и очите им светват, когато влязат тук за първи път. Но бедата е, че като хотел тази луксозна пещера не носеше приходи, имаше много повече загуби от нея. Затова собственикът реши да я продаде: та кой ли не би пожелал да има такава шикозна и луксосзна къща, оборудвана с най-новите технологии?

пещера жилище

На два етажа пещерната къща е с обща площ над 500 кв. метра, оборудвани с 4 спални (скрити дренажни системи минават над тях), всяка има собствена баня, всекидневна с огромен телевизор, добре оборудвана кухня.

луксозна пещера интериор

пещера хотел

Има дори естествен водопад, както и геотермално отопление, конюшня и пасище, ​​езерце с лазурно синя вода и риби и площадка за хеликоптер. Всичко, за да се наслаждавате на живота максимално удобно.

пещера лукс

най-луксозната пещера

В стаите има много естествени скални образувания, тъй като по-голямата част от пещерата практически не е била докосната по време на строителството. Така че за тези, които обичат да се разхождат из подземните лабиринти от сталагмити и сталактити, това е шикозен подарък.

спалня в пещера

скален дом

Според Дейвидсън нивото на интерес към пещерата е много високо, всички просто се влюбват в този дворец. Но купувачите гледат на това от гледна точка на инвестиция и все още не е възможно да се говори за рентабилност тук:

„Има 100 хектара, които не носят никакъв доход. Купуваш пещера, която трудно се възстановява. Би било по-добре, ако някой с повече средства я купи за себе си просто като ефектен дом. Между другото, цената на къщата-чудо през 2019 г. беше 2,75 милиона долара (може би сега сумата вече е по-висока).

Continue Reading

Previous: За влизане в най-хубавата пещера в света се чака близо 2 години, но няма да ви се иска да си тръгнете
Next: Подводна река тече на дъното на Черно море и изумява учените

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.