Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Най-накрая забогатяваме: Влезем ли в еврото, пенсии и заплати литват, ето как
  • Новини

Най-накрая забогатяваме: Влезем ли в еврото, пенсии и заплати литват, ето как

Иван Димитров Пешев април 30, 2024
vsdfbfdgbdgfnhgnhgn.png

Според проекта на Закон за въвеждане на еврото, пенсиите и заплатите в България ще бъдат закръглени нагоре при влизането в еврозоната. Това означава, че при превалутиране от левове в евро, ако третият знак след десетичната запетая е по-голям от нула, вторият знак след десетичната запетая ще се увеличават с единица. Това правило обаче няма да се прилага за пенсии, заплати, обезщетения и социални помощи.

Когато става въпрос за сметки, депозити и кредити, те ще бъдат превалутирани от левове в евро по курса, с който България ще влезе в еврозоната. Фиксираните лихви по левовите заеми няма да се променят, но за левовите заеми с плаваща лихва на банките може да се наложи промяна в начина, по който се определя лихвата.

Също така, проектът на закона предвижда, че шест месеца след влизането на България в еврозоната банките ще обменят безплатно суми в брой от левове в евро.

В селища, където няма банкови офиси, това ще се извършва в „Български пощи“. За обмяна на суми над 30 000 лева от банките ще се изисква тридневна предварителна заявка, а в пощата – за суми от 1000 лева до 10 000 лева. Ако имате по-голяма сума в брой, ще може да я обмените в пощата на няколко пъти.

Брутният външен дълг в края на февруари 2024 г. възлиза на 44 417.9 млн. евро (43.9% от БВП2), което е със

160.9 млн. евро (0.4%) повече в сравнение с края на февруари 2023 г. (44 257 млн. евро, 47.1% от БВП), съобщиха от БНБ.

В края на февруари 2024 г. краткосрочните задължения са 7332.6 млн. евро (16.5% от брутния дълг, 7.2% от БВП) и

се понижават с 803.1 млн. евро (9.9%) спрямо февруари 2023 г. (8135.8 млн. евро, 18.4% от дълга, 8.7% от БВП).

Дългосрочните задължения възлизат на 37 085.3 млн. евро (83.5% от брутния дълг, 36.6% от БВП), като се повишават с 964.1 млн. евро (2.7%) спрямо края на февруари 2023 г. (36 121.2 млн. евро, 81.6% от дълга, 38.4% от БВП).

Към края на февруари 2024 г. 28 093.3 млн. евро (63.2%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година.

В евро са деноминирани 81.1% от брутните външни задължения, при 80.9% година по-рано.

Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на февруари 2024 г. е 10 796.5 млн. евро (10.7% от БВП).

Спрямо края на февруари 2023 г. (10 015.2 млн. евро, 10.7% от БВП) той нараства със 781.3 млн. евро (7.8%).

Външните задължения на Централната банка са 1917.8 млн. евро (1.9% от БВП). Те намаляват със 73.8 млн. евро

(3.7%) спрямо края на февруари 2023 г. (1991.6 млн. евро, 2.1% от БВП).

Външните задължения на сектор Други парични финансови институции4 са 6112.8 млн. евро (6% от БВП). Те се

понижават с 382.5 млн. евро (5.9%) спрямо края на февруари 2023 г. (6495.3 млн. евро, 6.9% от БВП).

Външните задължения на Други сектори5 са 12 044.6 млн. евро (11.9% от БВП). Те намаляват с 216 млн. евро

(1.8%) спрямо същия месец на миналата година (12 260.6 млн. евро, 13.1% от БВП).

Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 13 546.2 млн. евро (13.4% от БВП) в края на февруари 2024 г.,

което е с 51.9 млн. евро (0.4%) повече спрямо края на февруари 2023 г. (13 494.3 млн. евро, 14.4% от БВП). То е с найзначителен дял в структурата на външния дълг – 30.5% към края на февруари 2024 г. и запазва дела си спрямо година

по-рано.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зайкова побесня: Престъпление! А пенсионерите с пенсия от 527лв? Хората са принудени да…
Next: Българите правят голяма грешка на Разпети петък, обяви Боби Лазаров

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.