Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Най-накрая им хванах цаката на зелевите сармички! Ето какво да сложиш освен кайма и ще станат мозък
  • Новини

Най-накрая им хванах цаката на зелевите сармички! Ето какво да сложиш освен кайма и ще станат мозък

Иван Димитров Пешев ноември 24, 2023
ogokdgkrkthkidfghg.png

Обикновено ги пълним със смес от кайма и ориз, но днес ще ви разкрием тайната на най-вкусните зелеви сарми , които буквално се топят в устата, крехки и ароматни са.

 

Цялата тайна е в продуктите, които се слагат в плънката (освен двата основни) – както се казва, всяка гозба си има „цаката“. Ето цаката на истинските Зелеви сарми с месо :

Зелеви сарми с месо

Продукти:

  • една по-голяма глава кисело зеле
  • 1 кг смесено мляно месо (телешко и свинско)
  • пушена сланинка (бекон)
  • прясна сланинка
  • месо по желание (свинско или пилешко)
  • домашна мас
  • 1 чаша ориз
  • сух бахар
  • сол и черен пипер
  • 2-3 глави лук
  • 5-6 скилидки чесън
  • дафинов лист

Приготвяне:

Запържете в смес от олио и свинска мас лука и чесъна, след което добавете каймата.

Когато всичко се запържи хубаво, се добавя измитият ориз. Добавете малко течност, докато се позадуши оризът и плънката остане на мазнина.

Накрая прибавете подправките (сол, черен пипер, бахар, червен пипер, по желание – чубрица и джоджен).

Вземете киселата зелка и отделете листата, като премахнете удебеления край. Завийте стегнати сармички и ги наредете в по-дълбока тенджера, а между сармите поставяйте резени пушена и обикновена сланинка, както и парчета свинско (пилешко).

Също така мушнете между сармичките дафинов лист и скилидки чесън. Залейте ястието с топла вода, така че сармите да са покрити. Варете около 2 часа на слаб огън под капак.

Може да ги приготвите и в глинен съд на фурна, предварително загрята на около 150-160 градуса – отново за 2-3 часа.

Накрая направете запръжка на готовите сармички от 1-2 лъжици свинска мас, 1 ч.л. червен пипер и сол на вкус. Залейте ги и оставете да покъкрят още малко.

Да ви е сладко!

Continue Reading

Previous: Ето рецептата за прочутото Турско газирано тесто – от него стават чудо-мекици и питки
Next: Земетресение близо до София, усетихте ли го?

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.