Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Най-накрая им хванах цаката на зелевите сармички! Ето какво да сложиш освен кайма и ще станат мозък
  • Новини

Най-накрая им хванах цаката на зелевите сармички! Ето какво да сложиш освен кайма и ще станат мозък

Иван Димитров Пешев ноември 24, 2023
ogokdgkrkthkidfghg.png

Обикновено ги пълним със смес от кайма и ориз, но днес ще ви разкрием тайната на най-вкусните зелеви сарми , които буквално се топят в устата, крехки и ароматни са.

 

Цялата тайна е в продуктите, които се слагат в плънката (освен двата основни) – както се казва, всяка гозба си има „цаката“. Ето цаката на истинските Зелеви сарми с месо :

Зелеви сарми с месо

Продукти:

  • една по-голяма глава кисело зеле
  • 1 кг смесено мляно месо (телешко и свинско)
  • пушена сланинка (бекон)
  • прясна сланинка
  • месо по желание (свинско или пилешко)
  • домашна мас
  • 1 чаша ориз
  • сух бахар
  • сол и черен пипер
  • 2-3 глави лук
  • 5-6 скилидки чесън
  • дафинов лист

Приготвяне:

Запържете в смес от олио и свинска мас лука и чесъна, след което добавете каймата.

Когато всичко се запържи хубаво, се добавя измитият ориз. Добавете малко течност, докато се позадуши оризът и плънката остане на мазнина.

Накрая прибавете подправките (сол, черен пипер, бахар, червен пипер, по желание – чубрица и джоджен).

Вземете киселата зелка и отделете листата, като премахнете удебеления край. Завийте стегнати сармички и ги наредете в по-дълбока тенджера, а между сармите поставяйте резени пушена и обикновена сланинка, както и парчета свинско (пилешко).

Също така мушнете между сармичките дафинов лист и скилидки чесън. Залейте ястието с топла вода, така че сармите да са покрити. Варете около 2 часа на слаб огън под капак.

Може да ги приготвите и в глинен съд на фурна, предварително загрята на около 150-160 градуса – отново за 2-3 часа.

Накрая направете запръжка на готовите сармички от 1-2 лъжици свинска мас, 1 ч.л. червен пипер и сол на вкус. Залейте ги и оставете да покъкрят още малко.

Да ви е сладко!

Continue Reading

Previous: Ето рецептата за прочутото Турско газирано тесто – от него стават чудо-мекици и питки
Next: Земетресение близо до София, усетихте ли го?

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.