Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Най-новата прогноза посочи точно колко сантиметра сняг ще навали, започва след 24 часа
  • Новини

Най-новата прогноза посочи точно колко сантиметра сняг ще навали, започва след 24 часа

Иван Димитров Пешев януари 19, 2024
sdfvfdhggfhdfghfgh.png

Излезе най-новата прогноза за снежната обстановка, която ще обхване страната след 24 часа:

В събота вятърът ще се ориентира от североизток и ще се усили. Студеният въздух ще обхване цялата страна. Ще бъде облачно, с валежи предимно от сняг; в Южна България преди обяд все още от дъжд, но със застудяването и там дъждът бързо ще преминава в сняг.

Има повишена вероятност на места, главно в Предбалкана и в Югозападна България, количествата да са значителни, ще се образува и снежна покривка, в отделни райони достигаща 20-25 cm, в планините – до около 55 cm. В Централна Северна и Североизточна България, както и по планинските проходи ще има условия за виелици и навявания.

В много райони температурите ще са с обратен дневен ход: сутрешните между 1° и 6°, към 14 часа – вече между минус 4° и 1°. През нощта срещу неделя от север валежите ще започнат да отслабват и да спират, най-късно – сутринта в неделя – в Рило-Родопската област. Ще бъде студено, в източната половина от страната все още и ветровито.

През първата половина от следващата седмица вероятността за валежи е малка. В началото облачността ще бъде разкъсана, предимно висока и средна, в понеделник покрай Дунав – значителна ниска. Вятърът ще отслабне, в много райони и ще с

тихне; сутринта ще е доста студено с минимални температури между минус 12° и минус 7°, а максималните ще са предимно между минус 2° и 3°.

И във вторник сутрешните температури ще са ниски, но през деня ще започне затопляне. Дневните температури ще достигнат 2°-7°. В сряда повишението на температурите ще продължи. Ще се усили западният вятър

Ще има променлива облачност, по-често до слънчево.

В четвъртък сутрешните температури ще са сравнително високи, но през деня облачността ще се увеличи, вятърът от северозапад ще се усили и на изолирани места ще превали дъжд. Ще започне ново понижение на температурите, съобщават от НИМХ.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Календар за засаждане на зеленчуци по месеци – Ето как да се ориентираме какво се сади и кога
Next: Тъжна вест! Почина обичана от всички лекарка. Пациенти: Помагаше дори, когато тя имаше нужда от помощ

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.