Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Най-опасното животно в България! Не го доближавайте и докосвайте
  • Новини

Най-опасното животно в България! Не го доближавайте и докосвайте

Иван Димитров Пешев април 20, 2024
dfbgfbdfngfngmhj.png

Борова процесионка е най-опасното насекомо у нас. Досегът с това насекомо може да доведе до тежки алергични реакции при някои децата, а със сигурност за домашните ви любимци и до смърт.

Според експерти това е най-отровното животно в България. Абсолютно противопоказно е да докосвате, да го приближавата и да го убивате.

Ентомологът Станислав Тодоров описва в групата във фейсбук „Насекомите и ентомолозите“ част от действията, които трябва/не трябва да се предприемат в случай на остра уртикария след досег (директен или аерогенен) с гъсениците:

1 – Какво са процесионките?

– Боровите процесионки (Thaumetopoea pityocampa) са нощни пеперуди от семейство Thaumetopoeidae. Дължат името си на факта, че гъсениците се движат една след друга (в процесия) и се хранят с иглолистни (гъсениците НЕ УНИЩОЖАВАТ дърветата и в повечето случаи те се възстановяват за около година).

2 – Защо са опасни?

– При докосване, тъпкане, боцкане и всякакво друго дразнене, гъсениците отделят токсин, наречен тауметопеин, който причинява тежка форма на уртикария. Уртикарията пък накратко е алергична реакция с тежки обриви, сърбеж и зачервяване.

3 – Как да се действа след контакт с тях?

– Контактът с процесионките може да е директен или аерогенен. Директният контакт ще рече, че сте докосвали гъсениците или гнездото на вида без предпазни средства. Аерогенният се получава при изпускането на миниатюрните косъмчета на гъсениците. Те могат да се забият навсякъде по тялото, като дори минават през дрехите. Наподобяват риболовни кукички с контра, които почти нямат вадене.

При какъвто и да е контакт с тях:

– изплакнете засегнатата зона/и със студена вода или спирт

– изперете дрехите си (шансът там да има останали косъмчета е голям)

– избягвайте горещата вода и излагането на засегнатата зона/и на слънце (лично при мен се получи временно възпаление)

– не докосвайте очи/нос

– не се опитвайте да вадите косъмчета, в случай че са попаднали някъде под кожата, болезнено е

– свържете се с медицинско лице и поддържайте контакт за състоянието на обривите

Най-често обриви се образуват по шията, лицето и ръцете. Спорадично може да се появят и на други места, в зависимост от това дали са проникнали косъмчета през дрехите. Естествено, обривите са придружени от сърбеж и болка, неизбежно е. Те би трябвало да отшумят до няколко седмици. Контактите между гъсениците и домашните любимци могат да бъдат фатални! Чести симптоми при домашните любимци са некроза и окапване на част от езика, конвулсии, а при по-тежки случаи се стига и до смърт.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Колко голям е срокът на годност на един буркан с мед?
Next: Голям обрат със заплатите: Дойде нареждане от Европа

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.