Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Най-простият капан за комари и няма да ви ухапе и един това лято
  • Новини

Най-простият капан за комари и няма да ви ухапе и един това лято

Иван Димитров Пешев юли 26, 2023
gewhewhdshsdh.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Винаги е така: стигате до морето или вилата търсите сочни кебапчета и вместо да им се насладите започвате да се борите с облаците от комари. Какво да направите, ако нямате спрей или крем против насекоми под ръка? Този доказан метод ще ви опази

Домашен капан за комари, изработен от пластмасова бутилка, е прост, безопасен и евтин дизайн, който може да бъде инсталиран на открито и на закрито. Ще отделите само 5 минути за него, а такава стръв ще ви пази от 4 до 14 дни . Комарите, осите, мухите и пчелите няма да имат нито един шанс да ви доближат!

Направи си сам капан за комари

Ще имаш нужда от

1,5 литра пластмасова бутилка без корк
1 чаша топла вода
2 с.л. гранулирана захар
1 ч.л. суха мая
парче тъмна кърпа, вестник или фолио

Отрежете горната част на бутилката, така че да е равна на една трета от дължината на целата бутилка

Изсипете чаша вода не по-топла от 30 градуса на дъното на бутилката. Добавете захарта, разбъркайте добре. След това добавете маята и разбъркайте отново.

Инсталирайте отрязания конус с шията навътре отгоре. Ако частите не пасват плътно, препоръчително е да ги закрепите с лента или лепило в областта. Така въглеродният диоксид ще излезе само през шията и насекомите няма да се натрупват отвън.

Сега трябва да увиете бутилката с кърпа или вестник и да закрепите краищата.

 

Поставете готови капани в тъмните ъгли на стаята. Може да се използва на открито, но ефектът ще бъде по-слаб.

Комарите охотно летят до миризмата на ферментация , в допълнение, те са привлечени от липсата на светлина вътре. Когато се опитват да излязат от капана, те се придвижват нагоре, но рано или късно попадат във водата заради тясната дупка и лепкави стени, където умират.

Принципът на действие на стръвта против комари

 

Този капан е предназначен за бременни женски комари – те смучат кръв. Насекомите търсят жертви чрез топлинно излъчване и издишване на въглероден диоксид .

Основните компоненти на стръвта са мая, топла вода и захар. В процеса на алкохолна ферментация те произвеждат достатъчно въглероден диоксид , който също привлича насекомите. Капанът работи, докато протича ферментацията – от 5 до 7 дни, в зависимост от температурата в помещението (колкото по-хладно е по-дълго).

Устройството може да се адаптира към други насекоми – пчели, оси, стършели или мухи . За целта изсипете чаша топла вода в бутилката, а отгоре поставете парчета плодове, мед или конфитюр върху малка „лодка“ от фолио, така че стръвта да не се удави. Поставете върха на бутилката отгоре по същия принцип и сте готови. Такъв капан трае до 2 седмици .

Ако тази статия ви е била полезна, запишете я в отметките си и я споделете с приятели

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пчеларят бай Мустафа: Не продавам меда си, подарявам го поради една причина
Next: Изберете снимка и разберете какво иска да ви каже Бог

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.