Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Най-простият капан за комари и няма да ви ухапе и един това лято
  • Новини

Най-простият капан за комари и няма да ви ухапе и един това лято

Иван Димитров Пешев юли 26, 2023
gewhewhdshsdh.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Винаги е така: стигате до морето или вилата търсите сочни кебапчета и вместо да им се насладите започвате да се борите с облаците от комари. Какво да направите, ако нямате спрей или крем против насекоми под ръка? Този доказан метод ще ви опази

Домашен капан за комари, изработен от пластмасова бутилка, е прост, безопасен и евтин дизайн, който може да бъде инсталиран на открито и на закрито. Ще отделите само 5 минути за него, а такава стръв ще ви пази от 4 до 14 дни . Комарите, осите, мухите и пчелите няма да имат нито един шанс да ви доближат!

Направи си сам капан за комари

Ще имаш нужда от

1,5 литра пластмасова бутилка без корк
1 чаша топла вода
2 с.л. гранулирана захар
1 ч.л. суха мая
парче тъмна кърпа, вестник или фолио

Отрежете горната част на бутилката, така че да е равна на една трета от дължината на целата бутилка

Изсипете чаша вода не по-топла от 30 градуса на дъното на бутилката. Добавете захарта, разбъркайте добре. След това добавете маята и разбъркайте отново.

Инсталирайте отрязания конус с шията навътре отгоре. Ако частите не пасват плътно, препоръчително е да ги закрепите с лента или лепило в областта. Така въглеродният диоксид ще излезе само през шията и насекомите няма да се натрупват отвън.

Сега трябва да увиете бутилката с кърпа или вестник и да закрепите краищата.

 

Поставете готови капани в тъмните ъгли на стаята. Може да се използва на открито, но ефектът ще бъде по-слаб.

Комарите охотно летят до миризмата на ферментация , в допълнение, те са привлечени от липсата на светлина вътре. Когато се опитват да излязат от капана, те се придвижват нагоре, но рано или късно попадат във водата заради тясната дупка и лепкави стени, където умират.

Принципът на действие на стръвта против комари

 

Този капан е предназначен за бременни женски комари – те смучат кръв. Насекомите търсят жертви чрез топлинно излъчване и издишване на въглероден диоксид .

Основните компоненти на стръвта са мая, топла вода и захар. В процеса на алкохолна ферментация те произвеждат достатъчно въглероден диоксид , който също привлича насекомите. Капанът работи, докато протича ферментацията – от 5 до 7 дни, в зависимост от температурата в помещението (колкото по-хладно е по-дълго).

Устройството може да се адаптира към други насекоми – пчели, оси, стършели или мухи . За целта изсипете чаша топла вода в бутилката, а отгоре поставете парчета плодове, мед или конфитюр върху малка „лодка“ от фолио, така че стръвта да не се удави. Поставете върха на бутилката отгоре по същия принцип и сте готови. Такъв капан трае до 2 седмици .

Ако тази статия ви е била полезна, запишете я в отметките си и я споделете с приятели

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пчеларят бай Мустафа: Не продавам меда си, подарявам го поради една причина
Next: Изберете снимка и разберете какво иска да ви каже Бог

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.