Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Най-прочутата билкарка в Южна България: Ям по 6 люти чушки на ден и не съм боледувала 52 години
  • Новини

Най-прочутата билкарка в Южна България: Ям по 6 люти чушки на ден и не съм боледувала 52 години

Иван Димитров Пешев октомври 27, 2023
fgdgfgrwerwdwedsd.png

Недялка Барбулова е завършила за помощник-фармацевт през далечната 1967 г. 52 години е работила без прекъсване в единствената останала билкова аптека в Пловдив и през този половин век не е боледувала нито веднъж. Колегите на 78-годишната специалистка я наричат с умиление баба Билка, пише „Ретро“.

Недялка е единствената дипломирана билкарка в града, която все още прави смески за всички, които предпочитат да се лекуват с дарове от природата. С билкарство започнала да се занимава случайно. След като работила четири години като аптекарка в родния Крумовград, дошла в Пловдив заради мъжа си. Потърсила работа в тогавашното Аптечно управление и там на първо време ѝ предложили да замества колежка, която учела задочно. Казали ѝ, че ще е временно – за няколко дни, и после ще я преместят. Така попаднала в билковата аптека, където останала 52 години. Мъчно ѝ е, че все по-малко се изписват билкови рецепти.

Вече има модерни комбинации на хапчета, капки, които са по-лесни за приемане. „Има обаче хора, които искат да виждат, че това, с което се лекуват, е истинско, от природата, без химия. Виждат какво ще сложат в запарката. И ако не помогне, няма да навреди. Да чукам на дърво, досега толкова години нямам оплаквания. Връщат се хората, изпращат други и така“, разказва билкарката и допълва, че за да помогнат билките, трябва постоянство и дисциплина.

Добрата си физическа форма билкарката поддържа ​по интересен начин. „За да съм здрава, всеки ден ям люти чушки. Сутрин като стана, си правя някаква филийка с нещо и хапвам две люти чушки. И така всеки божи ден – сутрин, обед и вечер по две. Ама аз ги ям печени. Не ги обичам сурови. Не им усещам сладостта. Трябва да са ми вкусни. Да са направени с мерак. Пека, беля, махам дръжката, цепвам я отдолу и после ги заливам с копър, магданоз и чесън. После правя един друг бъркоч – оцет, олио, сол и захар. Нареждам ги в буркани и ги заварявам 5 минути. Тая година направих над 80 буркана. Имам внук, който учи във Варна – научил е всичките си приятели да ги ядат”. Освен лютите чушки за имунната система, от която тръгват повечето болести, тя препоръчва още шипково вино. То е с много витамин С и силен антиоксидант.

 

Прави се от 500 г шипки, 500 г захар, 5 л вода, седи на топло една седмица, прецеждаш и пиеш. Безотказен лек при настинка и болно гърло пък е лукът, казва билкарката. „Изяждаш две глави лук и убиваш всички микроби. Прави се с малко сирене и малко хляб, за да можеш по-лесно да го преглъщаш“, съветва още Недялка.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Грандиозен скандал тресе държавата: Трифонов иска Радев спешно да се намеси
Next: Истина? Честито на Димитър Рачков! Ще става баща за втори път

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.