Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Най-силният мъж в САЩ е българин
  • Новини

Най-силният мъж в САЩ е българин

Иван Димитров Пешев април 27, 2023
sasdasdastasyasya.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Мечтае за шкембе, пача и баница

Димитър Саватинов започва да тренира, като носи по две жени в една ръка

Най-силният мъж в САЩ е българин! Това е 39-годишният Димитър Саватинов. Нашенецът живее в САЩ и вече е спечелил два пъти титлата „Най-силен мъж на Америка“. Митко е единственият българин, седнал в трона на Арнолд Шварценегер.

 

Той държи рекорда за клек с 353,5 килограма, както и два световни рекорда по вдигане на дъмбел – точно 141 кг. Погледнато отстрани, пътят му към върха минава през лесни препятствия. Това обаче съвсем не е така.

 

„Почнах да тренирам, като носех едно гадже ту в едната, ту в другата ръка. После почнах по две жени в една ръка. След жените дойдоха и по-тежките упражнения“, смее се с днешна дата Митко.

 

Преди да стане най-силният мъж на Америка, Саватинов минава през цирка. После изцяло се отдава на страстта си – да вдига и тегли тежки коли.

„Всичко това съм постигнал без забранени добавки, които могат да унищожат организма ми. Все пак животът ми е важен и не смятам, че това е начинът да успееш“, сподели Димитър. Той и треньорът му Крум Тончев вече подготвят бъдещи шампиони с програмата си за тренировки и възстановяване без забранени вещества. Пуснали са я и на дискове, които всеки може да си закупи.

 

Това, че не използвам забранени субстанции, не значи, че не ям чипс, хамбургери или храна от супера. Ям си, но знам границата – къде да спра и кога изобщо да не кусвам от вредната храна“, твърди нашенецът.

 

В момента голямата мечта на Димитър е да има свободно време и да си дойде в България за Нова година.

 

Тук го чакат роднините му, които не е виждал от доста време. „Помня, че в Гоце Делчев, откъдето е баща ми, по коледно време много обичахме да ядем пача и шкембе, колеше се прасе и децата обожавахме прясно приготвеното месо. Освен това не съм забравил българската баница, много вкусна беше“, спомня си Саватинов.

Началото за шампиона ни се случва през 2007 г. „Тогава гледах по телевизията някакво състезание на силни мъже в Ню Мексико. Стори ми се, че не правят невъзможни за мен неща.

 

И реших да се пробвам. Участвах в състезание по силов трибой и го спечелих в моята категория. Видях, че американският рекорд да клекнеш и да се изправиш с тежест е 330 кг. След 6 месеца в Чикаго направих клек с 353,5 кг, което бе рекорд за аматьори.

 

Днес съм първият българин с професионална карта и първи, достигал на финалите на състезанието „Най-силен мъж в света“. Имам и доста други победи“, скромен е Саватинов.

За приятелството си с един от нашите най-популярни топатлети Енчо Керязов Димитър обича да говори с блясък в очите: „Не го познавах. Странното е, че с него ме запозна Арнолд Шварценегер. На него Енчо Керязов му е бил от идолите, много го харесвал.

 

И от дума на дума един път, когато Енчо бе в САЩ, се видяхме и от тогава често се чуваме или виждаме, ако имаме тази възможност“, споделя Димитър.

 

39-годишният мъж е вече женен – за американка. Двамата са заедно повече от 10 години. „Имахме време да се опознаем доста дълго, както се казва, в трудностите се каляват връзките. Знаем се от цирка. Тя също работеше там.

 

Нещата ни се случиха, влюбихме се. Кейт е от хората, които са неотлъчно до мен. Без нея нямаше да се справя толкова добре. Подкрепата й е огромна. Благодарен съм й“, обяснява Саватинов.

Въпреки любовта на хората по света световноизвестният българин не се чувства популярен.

 

„В нашите среди, в цирка или силовите спортове мога да кажа, че ме познават като име.

 

Световноизвестен обаче е Роджър Федерер, Роби Уилямс, Арнолд Шварценегер. За мен да си световноизвестен означава като отидеш в някоя държава, независимо в коя – да си разпознаваем. Аз не съм такъв, но това не е проблем“, смее се най-силният мъж в САЩ Димитър Саватинов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: За всички, които ме критикувате, че съм в чужбина
Next: Мъж си купи кафе за 0,99 ст. от Фантастико, но щом погледна касовата бележка, се изуми

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.