Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Най-смешните бисери от казармата, от които ще те заболи стомаха! 100% СМЯХ
  • Новини

Най-смешните бисери от казармата, от които ще те заболи стомаха! 100% СМЯХ

Иван Димитров Пешев февруари 1, 2023
ashasjdfgfdg.png

Едно време нямаше измъкване – завършиш ли, отиваш в казармата или както се казваше тогава, ставаш мъж. Колко истории са се разказвали от времето, прекарано под строй, цяла вечност няма да ни стигне, за да ги чуем всички.

1. Или всички с шинели, или никой без шинел;

2. Ставането е сутрин, точно в пет, независимо колко е часът!;

3. Не ме правете на луд, аз да не падам за първи път от Марс!;

Не изпускай тези оферти:

4. Военното възпитание съществува и в други държави, в това число и чуждестранните;

5. Всички по окопите, а останалите след мен…;

6. Ще дойде турското БНА и ще ви нагласи, докато спите Г-н Редник!;
(Майор Х от N-тото поделение)

7. Глей го ония! Стърчи като прасе в рядка кал!;
(Майор от под. 32990)

8. Построили сте се под формата на буквата… на буквата… Абе нема такава буква, бе!;
(Военен)

9. И запомнете, командирът на батальона не ходи пеш, той взима със себе си ГАЗ – 66 или заместинк командира;
(Военен)

10. По време на поход на войниците се полагат по 20 грама масло: 15 грама сутрин и 15 – вечер…..;
(Военен)

11. Вие тук си спите, а там Родината я засипва снегът;
(Военен)

12. Алфа, бета и гама лъченията при ядрен взрив не могат да проникнат през вашата униформа. Най-много да минат през шубата и да стигнат до потника, не повече! Така че, при ядрен взрив изобщо не се притеснявайте за радиацията;
(Военен капитан, поделение Божурище)

13. Какво?! Къде си бил? В тоалетната? Абе вие още малко и на театър ще почнете да ходите…;

14. Прострелката на автомат Калашников се извършва по мишени, представляващи картонен квадрат от черна хартия с размери 20 на 30 сантиметра…;

15. Отивам да пусна една вода и да пия една такава;
(Военен)

16. Сирените вият, звънци, тревога, а той какво: в тоалетната – събул ми гащите, извадил ми го и пикае ли, пикае;
(Военен)

17. Не се движите по квадрат с четири страни така, че да се образува кръг!;
(Военен)

18. Искам сега да си легнете културно и грамотно;
(Военен)

19. Моята фамилия е майор Иван ов.;

20. Ей, какво правите в телевизионната зала?
– Гледаме видео
– А, защо работи телевизора?;
(Старшина)

21. Гората се счита за непроходима за танкове, ако дебелината на дърветата е три пъти по-голяма от теглото на танка… ;
(Военен)

22. Майорът никога не бяга, защото в мирно време бягащият майор предизвиква смях, а във военно – паника…;
(Военен)

23. Автоматът работи така: едно, две, три и… вас ви няма..;

24. Курсант, не правете умни физиономии, не забравяйте, че сте бъдещ офицер…

25. Летят n самолета. Нееее, n е много. Летят k самолета… (из задача във военно училище)

26. Не ме принуждавайте да лишавам вашите бъдещи деца от баща
(Военен)

27. г-н старшина, скъсан ми е чаршафа
– Ами обърни го от другата страна!

(Военен)

28. Бързо ринете снега, докато не се е разстопил;
(Военен)

29. Вчера погледнах под вашите кревати. Въобще не ми е ясно как живеете там…;
(Военен)

30. Този отровен газ предизвиква главоболие в ставите и костите…;

31. Кой беше школника, дето го запомних сутринта?;

32. Не е необходимо да се мият коридорите ежедневно. Достатъчно е всяка сутрин;

33. Окоп – открита яма за спане в условия, близки до бойните;
(Военен)

34. Мините биват танкови и противотанкови;
(Военен)

35. г-н Старшина, имам дупка в ботуша и влиза вода!
– Аз, колко пъти да те уча, бе. Пробий още една и да излиза;
(Военен)

36. И така колеги, не се притеснявайте да работите с източници на радиация. Това е напълно безопасно. Ето например някои офицери от флота седят по 3-4 години на атомните подводници, а в това време жените им раждат съвършено здрави деца;
(Военен)

37. Hе палете машините преди да сте се качили в тях!
(Военен)

38. Някой ми е откраднал единия ботуш и ако видя утре някой с три ботуша да му мисли!;
(Военен)

39. Ботушите се чистят вечер и се надяват сутрин на свежа глава;
(Военен)

40. Всеки да затвори всичките прозорци!;

41. Храст – съвкупност от клони и листа, растящи от една точка;
(Военен)

42. Повтарям един милион се пише с шест нули, а половин, с три нули!;
(Военен)

43. Да се изгасят всички културно-информационни приемници от светлинен и друг тип!;
(Военен)

44. Ти може да не блестиш с ум, но обувките ти задължително трябва да блестят..;

45. Каква е тая работа бе, другари курсанти – днес едни, утре други, всеки ден едни и същи?!;
(Старшина към пакостливи курсанти)

46. Куршумът лети, докато го бутат газовете от цевта. След като спрат, той пада на земята;
(Военен, 1995 г.)

47. Когато покрай вас мине куршум, внимателно разгледайте устрйството му;
(Военен)

48. Бомбите падат не само на сушата, но и по островите!;
(Военен)

49. Забранявам употребата на алкохол по време на отпуската. Ако някой реши да наруши заповедта ми, да пие като за последно;
(Военен)

50. На стената трябва да пробиете дупка колкото монета от 2-3 стотинки;
(Военен)

51. Защо си такъв брадат, бе? Като малък не са ли те учили да се бръснеш?;

52. Пътуването с войскови камион става само по един начин: В камиона не се пуши, не се накланя през каросерията, не се подсвирква на минаващи девойки – само се седи и се пътува с камион;

53. Имате на разположение 5 минути… Остават ви още 4 мин. и 99 сек.;

54. Може да нема ред, ама требе да се спазва;

55. Представете си, че сте насред полето и изведнъж зад ъгъла излиза танк. Какво ще направите…;

56. Като няма вода, ще си пълните манерките и ще ги държите в шкафчетата. Една манерка мие едно лице и два крака. Който довечера няма вода в манерката, ще му я излея на главата! Ясно ли е?;

57. От половин час те гледам как ходиш по плаца с ръце в джобовете – в едната баничка, в другата цигара!;

58. На тази стена ще закачите петимата от РМС. Те са десетина души, ще се хванат…;

59. Никой да не се качва в камионите преди да са дошли…;

60. Не използвайте клещите като чук и ….. обратно!;

61. Сега отивам за риба… Ако нищо не хвана, тежко ви и горко!;

62. Който е прост и не помни, да си записва като мен! Аз имам две тефтерчета!;

63. От пет минути те гледам, как половин час се размотаваш!;

64. г-н Старшина изгубих си иглата….. Абе аз колко пъти да ви казвам личните вещи да си ги надписвате;

65. Бегом марш от мен до другото дърво…;

66. Преди да ми кажете нещо си погледнете пагоните, после погледнете моите и направете разликата;
(Старшина)

67. Няма да кажа кой говори, само ще го погледна!;
(Старшина)

68. Който е тъп и не може да запомни текста на песните нека си ги записва, като мен!;
(Старшина)

69. Варосайте бордюра в черно!;

70. Проверете дали има дежурен по караула! Ако няма – изпратете още един!;

71. Обърнете покривката, за да не се виждат дупките!;

72. Влез в строя за да не те вали дъжда!;

73. Да се съберат всички хартийки, листа, стъкла и камъни, да се поставят в кашон от кутия за обувки, да се запалят и изгорят;

74. Мое да си вишис, мое да си даже и среднис, мое дипломата да ти е колко портало, тука командва старшината;
(Старшина от самоковско поделение към новобранец)

75. Навън е три метра сняг до колене;

76. Хем ме виждаш, че идвам, хем продължаваш да спиш!;

77. Войнишката трапеза не е вкусна, тя е калорична. Тя не се яде, тя се усвоява от организма!;

78. Заключи вратата и ми донеси катинара!;

79-Ааа, и аз много разбирам от компютри. Нали сега е на мода лазерният компютър?;
(Старшина от поделение 34340 – Горна баня)

80….Ами ако бях минал аз или някоя друга кола от там… Аз никого не наказвам безнаказано!;

81. Не ме гледайте така! Както съм добър, така ще обърна нещата на 360 градуса. Кат говориш с мен ще мълчиш;

82. Преподавателят:
– Летят 100 изтребителя и 200 бомбардировача. Всичко 400 самолета
– Не се получава, др. полковник!
– Аз така, приблизително…
(из задача във военно училище)

84. Противогазът се поставя на лицевите части на лицето;

85. Тази ръжда да светне;

86. Сега е тъмно, и може би няма да ме чуете;

87. Ще копаете от мен до другото дърво!;

88. Старшината: На бегом, и който тръгне последен е педераст. Аз съм след вас. Hищо не знаете вие. Знаете ли какъв менингит върлуваше през войната? Знаете ли какво е менингит? От него или се умира или се полудява. Аз съм го карал два пъти…

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кметицата на село Върбешница е най-красивата баба във Вселената
Next: Проф. Георги Рачев би тревога: Тази събота ще вали много сняг

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.