Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Най-страховитото място в България крие неподозирани и мистериозни тайни
  • Новини

Най-страховитото място в България крие неподозирани и мистериозни тайни

Иван Димитров Пешев юни 21, 2023
gallqlwrworowrwrw.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Мистична и тайнствена – Дяволското гърло е позната като най-страховитата пещера в България. Славата ѝ се носи не просто заради демоничното име, но и поради куп легенди и загадки, които се пазят дълбоко в сърцето на подземното царство.

Една от най-озадачаващите тайни на пещерата е, че всичко, което влезе във водите, не се появява на изхода ѝ. В опит да разгадаят мистерията двама водолази загубват живота си.

През 1970 година 21-годишната Сияна и 29-годишният ѝ колега Евстати решават да се гмурнат през сифона на пещерата, което обаче завършва трагично. Днес за подвига им свидетелства паметна плоча. А някои тайни на пещерата остават неразгадани и до днес, за да събуждат любопитството на вперените в устрема си да се изкачат отново на повърхността.

Сгушена в прегръдката на Родопите близо до село Триград, пещерата е обградена от живописни картини, които само природата може да нарисува. Дяволското гърло е мястото, където според легендата тракийският певец Орфей идва, за да върне към света на живите своята любима Евридика. Това е феномен, в който водата поглъща буквално всичко.

Трагична е славата ѝ и заради гибелта на двама водолази, опитали да разгадаят тайните на пещерата. За забележителността екскурзоводите разказват, че е пропастна пещера. Входът ѝ наподобява дяволска глава, в чието гърло любопитните посетители се спускат. След дългия тунел при началото на пещерата се открива Бучащата зала. Образът на дяволска глава, издялкан в камъка, изпъква насреща. А от дясно върху скалите е изобразена и фигурата на Орфей в цял ръст.

Залата е наречена така заради грохота, който ревящата вода издава. Всъщност там се намира най-високият подземен водопад на Балканите с пад на водата от 42 метра. Според изчисленията в огромното пространство на залата може да се побере храм „Св. Александър Невски“. Пещерата не се слави със сталактити и сталактони заради относително младата ѝ възраст.

Приключението обаче се крие в 301 стъпала, които отвеждат към „горната земя“. По пътя към изхода на нагоре покрай виещите се стъпала се намира малко изворче с издълбан олтар на Богородица. Тук посетителите спират, за да хвърлят монета и да си пожелаят нещо.

Легедната гласи, че след като Орфей се отправил към царството на мъртвите, за да си върне своята любима, той бил принуден да върви пред нея по пътя към земния свят, без да се обръща.

В омая си обаче гласовитият музикант нарушава обещанието, за да зърне своята съпруга. В този миг Евридика потънала в мрака, а към лъча светлина Орфей бил принуден на продължи сам. Заради загубата даровитият тракиец избухва в сълзи, а от тях бликнал изворът, който днес може да бъде видян в Дяволското гърло.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всички плачат заради думите на този 90-годишен дядо от Кърджали
Next: Директно от Слънчев бряг: Такива цени няма и по детските лагери

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.