Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Най-страшното за България предстои. Какво ще се случи ако Путин тръгне и към нас?
  • Новини

Най-страшното за България предстои. Какво ще се случи ако Путин тръгне и към нас?

Иван Димитров Пешев февруари 24, 2022
bganalizatooorro.jpg

Политолози, социолози, анализатори, а вече дори и психиатри от цял свят в момента гадаят какво се случва в главата на Владимир Путин, защото той доказа за пореден път, че е непредвидим властелин.

Коментар за novini.bg на проф. Владимир Чуков, известен арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия Изток и исляма. Коментарът му е по повод снощното обръщение към нацияна на президента на Русия Владимир Путин за признаването на Донецката и Луганската народни републики.

Речта на президента на Русия Владимир Путин от снощи беше много показателна, а някои моменти от нея – силно тревожни.

Стилистиката й ми напомни времената отпреди 1989 година, а французите я определиха като „параноична“.
Това, което според мен може да се очаква впоследствие е, че вероятно ще бъдат поставени границите на двете сепаратистките републики – Донецка и Луганска.
Вероятно ще се случи сценарият, който излезе още преди повече от два месеца – да се свържат двете т.нар.“народни републики“ с Крим. Фактът, че Сирия бе сред първите държави признали Донецк и Луганск подсказва, че те вероятно ще формират една основна икономическа единица. В момента основният външнополитически партньор на Крим, е Сирия.
От речта на Путин стана ясно за още два „републики“, които засега не са успели. Едната е Харковската, а другата Одеската. Втората е твърде бутафорна, практически инициирана от руските служби и става въпрос за разчистване на сметки. В обръщението си снощи Путин недвусмислено каза:“ние знаем кои са свършили тези работи и ще ги изправим пред съд“.

Това сочи, че усилията му занапред вероятно ще се насочат на юг. Това мен много ме притеснява, защото българските общности са много големи в Марианопол, за който той спомена, и особено в Одеса.

Според мен, ако има последващи военни действия, то те ще са на юг.

От сега ми е трудно да прогнозирам дали Донецк и Луганск ще останат самостоятелни, но ако бъдат свързани с икономически коридор, вероятността да бъдат анексирани чувствително се увеличава.
На този етап е трудно да се направи категорична прогноза. Аз лично не вярвах, че всичко това ще се случи. Досега руски лидер не е произнасял такава реч – националистическа, отричаща всичко предходно. Моделът на Путин е Руската империя, а не Съветския съюз. Всичко това е една много силна ръкавица към САЩ, което е тревожно и обезпокояващо.
Турция и Гърция вече обявиха, че отхвърлят решението на Путин. Странно ми е обаче друго – това, че замесиха България заради оръжия. Турция построи цял завод за дронове в Украйна, които се използват, но за тях никъде и дума не се отронва. А замесиха България по повод на изпозвани оръжия…
От тук нататък всичко е възможно, защото Путин е непредвидим, а най-страшно за нас е да тръгне на юг.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кой е човекът от лявата страна на премиера Кирил Петков и какво държи в ръцете си
Next: В небето над България стана страшно след нападението на Украйна

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.