Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Най-трудно ми беше, когато влязох в менопаузата, а съпругът ми започна да губи интерес към мен и да заглежда по-млади
  • Новини

Най-трудно ми беше, когато влязох в менопаузата, а съпругът ми започна да губи интерес към мен и да заглежда по-млади

Иван Димитров Пешев юли 29, 2023
trqwrqwdqwd.png

От гледна точка на една жена: Най-трудното нещо за една жена е да остарее и да гледа как мъжът й губи интерес към нея и се обръща след по-млади момичета на улицата.

Няма нищо по-трудно за една жена от това, когато забележи, че партньорът й е загубил интерес към нея. Това е момент на голямо разочарование и унижение.

„Не могат ли зрелите жени да бъдат също толкова привлекателни и желани, колкото младите момичета?“ Наистина ли мъжете ценят толкова много само младостта, а не зрелостта и красотата, които идват с възрастта?”

Много е трудно, когато с възрастта жените осъзнаят, че вече не отговарят на стереотипа за „млади и привлекателни“, но още по-трудно е, когато забележат, че партньорът им губи интерес към тях.

„Сама съм в четиридесетте си години и се чувствам така, както не би трябвало. Независимо от всички упражнения и усилия, които полагам, за да поддържам тялото и външния си вид, не мога да изглеждам така, както изглеждах на двадесет години.

От жена, към която всички се обръщаха, се превърнах в жена, която никой дори не забелязва. Съпругът ми ме гледаше с похот всеки ден, но сега ми обръща гръб в леглото. Отказвам да се подлагам на глупави пластични операции и да изглеждам като нещо, което няма да съм аз.

Не е ли достатъчно трудно да се изправим пред натиска на остаряването, отхвърлянето и загубата на привлекателност…трябва ли да сме свидетели на отхвърляне дори от тези, които трябва да ни обичат завинаги?

Не ни ли стига, че работим упорито всеки ден, раждаме и отглеждаме деца и често нямаме достатъчно време или средства, които да инвестираме в себе си? Не е справедливо!

Зад всяка зряла жена се крие богата история, пълна с възходи и падения, сълзи и усмивки. Тялото на една зряла жена трябва да бъде обичано и уважавано повече от всякога. Трябва ли да бъдем отхвърлени заради малко по-отпусната кожа и няколко бръчки?

Може ли стойността ни да се сведе само до външния ни вид? Мъжете не разбират ли колко много ни боли, когато собственият ни партньор ни отхвърли? Същият партньор, който винаги е търсил вълнение и страст в нашата връзка!

Нима мъжете не разбират колко болезнено е да поискаме да изгасим светлините, когато сме споделили най-интимните мигове на страст посред бял ден? Мисля, че напълно погрешно разбираме същността на любовта и уважението.

Зрелите жени не трябва да се чувстват отхвърлени. Порасналите жени заслужават да бъдат третирани като кралици и обичани по начина, по който заслужават.”

Continue Reading

Previous: Ще ви кажа случващото се с българите в Гърция, пазете се, избухна Мариана Попова
Next: Ето с какво пълня чушките в жегата вместо с кайма и ориз – най-разхлаждащия и вкусен летен обяд

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.