Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Най-уникалната находка в света е собственост на България
  • Новини

Най-уникалната находка в света е собственост на България

Иван Димитров Пешев юли 2, 2023
nqowriqwirkkkww.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Този древен артефакт се крие в сейф във Варна и е потулен от учените, защото неговото разкритие ще промени теорията за световните цивилизации

Най-уникалната находка в света е собственост на България. Този древен артефакт се крие в сейф във Варна и е потулен от учените, защото неговото разкритие ще промени теорията за световните цивилизации.

Находката е открита на 15 юли 1985 г. от проф. Петко Димитров. Тя е разположена на 93 метра дълбочина и на 65 км навътре в морето край Варна. Нейният диаметър е 40 см, а височината й е 10 см. В долната си част е със седло. Изработката е уникална, фина и много симетрична. Направена е не от глина, а от пясъчник.

Върху повърхността й са открити древни надписи на писменост, която е съществувала преди потопа. Елементи от нея се срещат в шумерската, египетската индийската и гръцката писмености.

За този феноменален артефакт израелци са предложили на проф. Димитров крупната сума от 60 000 долара, но той отказал, тъй като откритието му няма цена – това е безценната „чиния на Ной”.

Ученият обяснява, че древната история на България започва от преди около 7500 години, от времето на потопа. Там, където днес е огромната северна плитчина на Черно и на Азовско море, е живял богоизбран народ. Териториите му са били плодородни, разположени около огромно сладководно езеро – там, където днес морето става по-дълбоко.

Тези плодородни местности са напоявани от водите на реките Дунав, Дон, Днепър, Днестър. В Библията те са наричани Едем. На дъното на Варненския залив и Черно море могат да бъдат открити останки от тази древна цивилизация.

Проф. Петко Димитров е ръководил две експедиции по нашия шелф. Той твърди, че преди 8000 години, бреговете на Черно море са били на сушата на около 60 км в източна посока от Варна. Именно там са живели нашите предци и оттам е тръгнала най-древната цивилизация в света.

През 2011 г., с научноизследователския кораб „Академик” учените са успели да пробият пясъка, който е запечатан от тинята, която се е появил с мощния поток от световния океан. Археолозите открили при сондажите части от дървета и корени от растения.

Този факт за пореден път доказва теорията на проф. Петко Димитров, че някогашното сладководно езеро е било под морското равнище. Той твърди, че „Следите на Черноморската Атлантида трябва да се търсят не само по море, но и по суша”. И така започва първата научна експедиция на 01 юли 1985 г. с руската подводна лодка „Аргус”.

Проф. Димитров разказва, че хипотезата му за потопа се е избистрила още през 1984 г., когато той е взел дейно участие в международния проект „Атлантида”. Тогава той и неговият екип са били поканени от руските власти да се включат. Работили са в Средиземно море и Атлантика, около подводната верига „Подковата” край Испания, Мароко и Португалия. Всички учени са вярвали, че под водата ще открият находки, направени от човешка ръка. След като многократно са се спускали на дълбочина от 130 метра с „Аргус”, професорът предложил да направят опити и по дъното на Черно море.

Ученият подготвя проекта, който е одобрен и му отпускат лодката „Аргус”, както и кораба „Рифт”. И така на 19 юли експедицията е направила спуск в палеоруслото на река Провадийска. Тя някога се е вливала в сладководното езеро. Така учените попаднали на дупки на около 95 метра в дълбочина. Те били на два реда, подредени симетрично отвори. Без съмнение те са били дело на човешка ръка. Именно там проф. Димитров попаднал на „чинията на Ной”.

При тази експедиция са открити още останки от стар пристан и некропол, които се намират на дъното на морето, където преди много векове е бил брега на езерото.

Проф. Димитров коментира, че според една от работните му тези Ной е живял по нашите земи. Корабът му се намира погребан под дебел слой пясък някъде по нашето крайбрежие. А раят на Земята е бил тук, на територията на днешна България.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мистериозна находка в България може да пренапише историята ни
Next: Тази мистериозна древна находка откриха у нас

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.