Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Най-успешното развлекателно предаване в историята на българската телевизия се завръща в ефир
  • Новини

Най-успешното развлекателно предаване в историята на българската телевизия се завръща в ефир

Иван Димитров Пешев февруари 7, 2024
sadvdsfvfdhgfjghjhg.png

Преди официалния старт зрителите ще станат част от благотворителна вечер в подкрепа на каузата на УНИЦЕФ България за борба срещу насилието над деца

Любимото шоу за звездни преобразявания “Като две капки вода“ се завръща в ефира на NOVA тази пролет с дванадесети сезон.

След хитовите 11 сезона и цели 148 живи предавания, най-успешното развлекателно предаване в историята на българската телевизия ще посрещне новите звезди, които ще се борят за титлата „Най-добър имитатор“.

Неповторимите Димитър Рачков и Герасим Георгиев – Геро ще отведат зрителите и участниците на най-очакваното и уникално музикално приключение с неподражаемото си чувство за хумор.

Преди официалния старт на дванадесетия сезон на шоуто, зрителите ще видят благотворителната вечер „Като две капки вода за всяко дете“, която NOVA осъществява в партньорство с УНИЦЕФ България. След големия успех и събраните средства за три от инициативите на Детския фонд на ООН миналата година, този път благотворителното издание застава зад каузата за борба срещу насилието срещу деца във всичките му форми.

На 18 февруари (неделя) в 20:00 часа под прожекторите ще излязат 8 уникални дуета между любими български звезди и талантливи деца. Сцената ще завладеят Софи Маринова, Маргарита Хранова, Михаела Маринова, Миро, Владимир Михайлов, Славин Славчев, Веселин Маринов, Александър Сано и техните малки партньори.

С помощта на набраните средства, УНИЦЕФ ще работи за разпространение на модела на центровете за деца и семейства пострадали от насилие “Зона ЗаКрила“ в цялата страна, за превенцията и реакцията в случаите на насилие, сексуална злоупотреба и експлоатация на деца онлайн и ще продължи да обучава различните специалисти – социални работници, здравни и медицински специалисти, полицаи, прокурори, адвокати и други.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Автосервизите вдигнаха двойно цените! Вижте колко излиза смяна на накладки
Next: Шок: Цънцарова и Натали заплашиха да напуснат заради…

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.