Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Най-хубавата баница с готови кори – все едно е с домашни! Залейте я с това и ще се надуе до небето
  • Новини

Най-хубавата баница с готови кори – все едно е с домашни! Залейте я с това и ще се надуе до небето

Иван Димитров Пешев май 5, 2023
korasiriasoraskrasr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Винаги, когато нямам много време, приготвям тази баница за обяд. Тя е засищаща и много вкусна. Винаги, когато я сервирам на гостите, те ме засипват с комплименти и си мислят, че съм я правила с домашни кори. Заливката е фантастична и всъщност прави цялата магия. Запишете си тази рецепта – просто, лесно и бързо. Ето какво ви трябва:

Най-вкусната баница с готови кори
Продукти:

(измерени с една и съща чаша от 150 мл или приблизително)

500 г готови кори за баница

2 чаши прясно мляко

1/2 пакетче суха мая (5 г или една чаена лъжичка)

1 чаена лъжичка захар

3 яйца

2 чаши газирана вода

2 чаши олио

сол на вкус

500 г сирене

10 супени лъжици брашно

Приготвяне:

Загрейте две чаши мляко, докато се затопли, но не трябва да е горещо. В по-дълбок съд изсипете половин пакетче суха мая с хладкото мляко и добавете една чаена лъжичка захар. Разбъркайте добре, за да се хомогенизират съставките, след което оставете на топло място за 10 минути, за да се активира маята.

топло мляко

яйца с олио

В друга по-дълбока купа счупете три яйца и ги разбийте с бъркалка. Добавете две чаши газирана вода и две чаши олио. Добавете половин чаена лъжичка сол, след което разбъркайте отново, за да изравните съставките.

яйца с олио

яйчена смес

Към тази смес добавете активираната мая. Имайте предвид, че всичко от яйца до газирана вода и олио, всички съставки трябва да са на стайна температура.

Започнете да добавяте десет супени лъжици брашно към тази течна смес, като бъркате непрекъснато. Необходимо е брашното да се поеме добре и да се „накисне“ в течността, като сместа не трябва да има бучки.

Сместа е готова, така че отворете корите върху работната повърхност. Отделете една кора, след което я намажете по цялата повърхност с приготвената смес. Покрийте я с втора кора, след което я намажете точно като първата. Направете същото и с третата кора.

намазана кора за баница

кори за баница

След като намажете третата кора, нанесете плънката в единия край (по-дългия), в случая прясно сирене, след което започнете да прегъвате: двата по-къси края прегънете леко, за да не изтече плънката, след което навийте кората на руло.

подреждане баница

навиване баница

Повторете процедурата и с останалите кори, така че трябва да получите четири рула. Затова в самото начало пребройте корите и ги разделете на 4 купчини по три-четири кори и съответно разделете плънката на четири части.

баница със заливка

Намажете средно голяма форма с олио и наредете готовите рула. Отгоре изсипете останалата смес. Загрейте фурната до 150 градуса, след което поставете баницата в горещата фурна за 10 минути. След това увеличете температурата на 180 градуса и се пече до хубаво зачервяване.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Да, истина е вестта за Лора Крумова
Next: От дядо ми ги знам: Хитрините за засаждане на домати – растат над 2 метра, сочни, едри и ароматни

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.