Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Най-чаканата прогноза: Кога свършват мразовитите дни и започва затоплянето
  • Новини

Най-чаканата прогноза: Кога свършват мразовитите дни и започва затоплянето

Иван Димитров Пешев януари 24, 2024
asdcdsmkvdfkvfkbfg.png

Синоптиците от Meteo Balkans се произнесоха, давайки прогноза, която всички чакаме от няколко дни. Започва затопляне. Бавно, но все пак затопляне.

През нощта срещу сряда над цялата страна времето ще се задържи предимно ясно. В равнините и котловинните полета ще имаме условия и за по-трайни мъгли. Температурите ще се задържат ниски и ще са близки до климатичната норма за януари.

Очакваните минимални температури над цялата страна ще са с отрицателни стойности. Термометърът ще показва стойности между минус 8°С и минус 3°С. Малко по-ниски над Североизточна България и затворените котловинни полета от Западна и Централна България – до минус 10°С.

 

През третия ден от новата седмица времето ще се задържи предимно слънчево. След обяд вятърът от запад ще се усили и ще прогони мъглата над Дунавската равнина, което ще повиши и дневните температури с 4-5 градуса. Очакваните максимални температури ще са между плюс 5 и 8°С. По-ниски, до 2-3°С, се очакват над районите с по-трайни мъгли.

 

Привечер и през нощта срещу четвъртък от северозапад ще започнат слаби валежи от дъжд. Ще има условия и за поледици в района на София и над Шуменското плато!

 

Времето в София: През нощта срещу сряда ще преобладава ясно време. След полунощ ще се образува и мъгла. През деня ще преобладава слънчево време. Температурите ще се понижат, като минималните ще достигнат до минус 10°С. Ще духа слаб западен вятър. Максималните температури ще бъдат между плюс 3-4°С.

 

Времето по планините: През нощта срещу сряда ще преобладава ясно време. През деня ще бъде предимно слънчево, след обяд с разкъсана висока облачност. Ще духа слаб до умерен западен вятър. Максималната температура на височина 1200 метра надморска височина ще бъде около минус 2°С, а на 2000 метра – около минус 4°С.

 

Времето по Черноморието: През нощта срещу сряда ще преобладава ясно време. Ще духа слаб източен вятър. Минималните температури ще бъдат между минус 2-3 °С. През деня ще е предимно слънчево. Максималните температури ще достигнат стойности до плюс 5-6°С. Вълнението на морето ще бъде 1-2 бала.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Черната седмица няма край: Почина мъжа, който цяла България го почиташе
Next: Много боли, когато станеш безполезна и ненужна за собствените си деца

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.