Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Най-чаканата прогноза: Кога свършват мразовитите дни и започва затоплянето
  • Новини

Най-чаканата прогноза: Кога свършват мразовитите дни и започва затоплянето

Иван Димитров Пешев януари 24, 2024
asdcdsmkvdfkvfkbfg.png

Синоптиците от Meteo Balkans се произнесоха, давайки прогноза, която всички чакаме от няколко дни. Започва затопляне. Бавно, но все пак затопляне.

През нощта срещу сряда над цялата страна времето ще се задържи предимно ясно. В равнините и котловинните полета ще имаме условия и за по-трайни мъгли. Температурите ще се задържат ниски и ще са близки до климатичната норма за януари.

Очакваните минимални температури над цялата страна ще са с отрицателни стойности. Термометърът ще показва стойности между минус 8°С и минус 3°С. Малко по-ниски над Североизточна България и затворените котловинни полета от Западна и Централна България – до минус 10°С.

 

През третия ден от новата седмица времето ще се задържи предимно слънчево. След обяд вятърът от запад ще се усили и ще прогони мъглата над Дунавската равнина, което ще повиши и дневните температури с 4-5 градуса. Очакваните максимални температури ще са между плюс 5 и 8°С. По-ниски, до 2-3°С, се очакват над районите с по-трайни мъгли.

 

Привечер и през нощта срещу четвъртък от северозапад ще започнат слаби валежи от дъжд. Ще има условия и за поледици в района на София и над Шуменското плато!

 

Времето в София: През нощта срещу сряда ще преобладава ясно време. След полунощ ще се образува и мъгла. През деня ще преобладава слънчево време. Температурите ще се понижат, като минималните ще достигнат до минус 10°С. Ще духа слаб западен вятър. Максималните температури ще бъдат между плюс 3-4°С.

 

Времето по планините: През нощта срещу сряда ще преобладава ясно време. През деня ще бъде предимно слънчево, след обяд с разкъсана висока облачност. Ще духа слаб до умерен западен вятър. Максималната температура на височина 1200 метра надморска височина ще бъде около минус 2°С, а на 2000 метра – около минус 4°С.

 

Времето по Черноморието: През нощта срещу сряда ще преобладава ясно време. Ще духа слаб източен вятър. Минималните температури ще бъдат между минус 2-3 °С. През деня ще е предимно слънчево. Максималните температури ще достигнат стойности до плюс 5-6°С. Вълнението на морето ще бъде 1-2 бала.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Черната седмица няма край: Почина мъжа, който цяла България го почиташе
Next: Много боли, когато станеш безполезна и ненужна за собствените си деца

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.