Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нали няма да умра?, пита 4-годишната Белослава. И се усмихва на мама и тати!!!
  • Новини

Нали няма да умра?, пита 4-годишната Белослава. И се усмихва на мама и тати!!!

Иван Димитров Пешев януари 9, 2023
beloslavav.jpg

Малката Белослава има нужда от нашата подкрепа. След претърпян изключително тежък инцидент – сърдечен арест, докато си играе на площадката с другите деца, детето изпада в клинична смърт за около 10 минути.

Трагедията се разиграва през май миналата година. Впоследствие сърцето й възвръща ритъма си, но детето изпада в кома.
Катя КАЗАКОВА

Транспортирана е в крайно тежко състояние в клиника в Турция, където в продължение на 5 месеца лекарите се борят за нейния живот . Лечението Й продължава и тя показва значителен напредък, но е необходим продължителен престой в турската болница.

На 19 юли м. г. в LIV Istanbul е извършена четвъртата трансплантация на стволови клетки и stem cells derived exosomes (екзозоми). Процедурата отново стана под пълна упойка, тъй като е инвазивна. Правят се трансплантации на стволови клетки и през следващите няколко месеца.

Не изпускай тези оферти:

В момента Бела е подложена на нова специфична медикаментозна терапия за мозъка. Тя започва все по-често да се усмихва, да сяда самостоятелно, да стъпва на крачета, вече се храни, показва характер и може да плаче по-силно от здраво дете. Пътят към нейното пълно оздравяване и възстановяване е дълъг, но момиченцето е изключително упорито .“Нали няма да умра?“, пита. И се усмихва на мама и тати.

„Всичко, което се прави в Истанбул ежедневно за нея от страна на лекари и терапевти, за съжаление не се извършва в България. Тук нямат такава практика, както в България, с лека ръка да се отпише малко дете и да се прати в графа „неспасяем случай…

И Слава Богу! Преди година, доведохме тук – в Турция, жив труп, а днес малкото ни съкровище се усмихва, храни се, сяда сама, стъпва на крачета, изразява мнението си с емоции… жива е…“, разказват близките й на Facebook страницата на детето.

„Нека не спираме да държим малката ръчичка на нашата Бела, докато не я видим здрава и щастлива. Нека ѝ помогнем да се върне в България, стъпила здраво на крачетата си. Нека заедно, да покажем на онези лекари в България, които я изпратиха към палиативни грижи, че са сгрешили и не бива с един замах, да отписват деца от живота!“, призовават те.
Лечението на Бела в Турция продължава.

Моля помогнете да върнем усмивката на детето, която не слизаше от лицето му, призовават от групата на детенцето:
https://www.facebook.com/groups/917646809094657/

Дарителска сметка Fibank
IBAN: BG85FINV91501317557550
BIC: FINVBGSF
Титуляр: Белослава Бисерова Бориславова
PayPal: http://PayPal.me/BBorislawow

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Богат мъж се разболял тежко и разбрал, че идва краят му-Ето какво се случило, когато помолил за помощ
Next: Запазете си тази рецепта с бъз, защото вече зрее и като си наберете, ще направите много силна напитка за здраве

Последни публикации

  • Андрей седеше до леглото, държейки ръката на Нина. Кожата ѝ беше тънка, почти прозрачна, а вените прозираха като сини реки по повърхността. В стаята витаеше тежката миризма на болница, примесена с уханието на изсъхващи цветя. Прозорецът беше отворен съвсем леко, пропускайки хладен юнски въздух, но той не успяваше да разсее задушаващата атмосфера на предстояща раздяла.
  • Годините се нижеха една след друга, всяка носеща със себе си нова порция надежда, последвана от безмилостно разочарование. Борбата с безплодието беше изтощителна, не само физически, но и емоционално
  • АВТОБУСЪТ БЕШЕ НА ОБИЧАЙНИЯ СИ ПЪТ, КОГАТО КУЧЕ ИЗСКОЧИ ОТНИЩОТО И ЗАПОЧНА ДА ТИЧА ДО НЕГО: ВСИЧКИ ОНЕМЯХА, КОГАТО РАЗБРАХА ПРИЧИНАТА 😱😱😱
  • Той ми каза да занеса цветя на непозната — но тя знаеше точно кой съм… и аз онемях.
  • Пътят към дома винаги е изпълнен с особено очакване, но този път усещането беше различно. Летях към непознатото, към първата среща с родителите на годеницата ми, Ева. В стомаха ми пърхаха пеперуди, смес от вълнение и лека тревога
  • Баща ми почина, а адвокатът му ме повика за четенето на завещанието — не очаквах нищо, но когато спомена една къща, за която никога не бях чувал… ОНЕМЯХ 😳😱😨
  • ИЗНЕСОХ Я ОТ ОГЪНЯ — И ТОГАВА ТЯ ПРОШЕПНА ИМЕ, КОЕТО МЕ СМРАЗИ… 😳😳😳
  • След незабравима седмица с децата на морето, тя дори не подозираше каква неприятна изненада я чака у дома. Слънцето на България беше оставило златни отблясъци по кожата ѝ, а смехът на малкия Любо и тийнейджърката Елица още кънтеше в ушите ѝ. Но еуфорията от почивката се изпари в миг, щом погледът ѝ падна върху гледката, която допреди дни изпълваше кухнята ѝ със светлина и простор.
  • Купих нов диван, но кучето ми започна да дере и гризе подлакътника… и когато разпрах плата, онемях от това, което видях вътре.
  • Д-р Велислава Кирилова се втурна към гишето на летището с надеждата, че няма да има дълга опашка. Сърцето ѝ биеше като обезумяло, а всяка секунда изглеждаше като вечност. Очите ѝ трескаво обхождаха огромната
  • Приказна сватба. Татяна си бе мечтала за този ден от дете. Представяше си го като най-щастливия, най-светлия момент в живота си, началото на вечността с мъжа, когото обича. Но още от сутринта, всичко започна да се разпада на малки, остри парчета.
  • Слънцето нахлуваше през прозореца на хотелската стая, рисувайки златни ивици по плюшените килими. На двадесет и две години, живеех сама в малък, уютен апартамент в сърцето на града, но въпреки независимостта си, родителите ми винаги бяха моята най-стабилна опора
  • Лидия се събуди в тишината на ранното утро, обгърната от необяснимо чувство на тревога. То беше като студен полъх, който пробягваше по гръбнака ѝ, предвестник на деня, който от години разкъсваше душата ѝ на парчета
  • Лена се наведе до просторната клетка, присвивайки очи от ослепителната светлина, която струеше през прозрачния покрив. Беше късен следобед, а слънцето, макар и вече клонящо към залез, все още изливаше златни лъчи
  • От дядо ти, Мишо, по наследство ти остана само една стара лодка… — изрече хладно чичо му, но когато Михаил се наведе да огледа трюма, намери нещо, което го вцепени… 😳😳😳 А вътре беше скрита папка с документи за крайморски имот…
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Андрей седеше до леглото, държейки ръката на Нина. Кожата ѝ беше тънка, почти прозрачна, а вените прозираха като сини реки по повърхността. В стаята витаеше тежката миризма на болница, примесена с уханието на изсъхващи цветя. Прозорецът беше отворен съвсем леко, пропускайки хладен юнски въздух, но той не успяваше да разсее задушаващата атмосфера на предстояща раздяла.
  • Годините се нижеха една след друга, всяка носеща със себе си нова порция надежда, последвана от безмилостно разочарование. Борбата с безплодието беше изтощителна, не само физически, но и емоционално
  • АВТОБУСЪТ БЕШЕ НА ОБИЧАЙНИЯ СИ ПЪТ, КОГАТО КУЧЕ ИЗСКОЧИ ОТНИЩОТО И ЗАПОЧНА ДА ТИЧА ДО НЕГО: ВСИЧКИ ОНЕМЯХА, КОГАТО РАЗБРАХА ПРИЧИНАТА 😱😱😱
  • Той ми каза да занеса цветя на непозната — но тя знаеше точно кой съм… и аз онемях.
  • Пътят към дома винаги е изпълнен с особено очакване, но този път усещането беше различно. Летях към непознатото, към първата среща с родителите на годеницата ми, Ева. В стомаха ми пърхаха пеперуди, смес от вълнение и лека тревога
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.