Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Намерите ли пари на пътя – направете това, ако не искате късметът ви да изчезне
  • Новини

Намерите ли пари на пътя – направете това, ако не искате късметът ви да изчезне

Иван Димитров Пешев декември 22, 2022
stasotasndasdas.png

Когато намериш изгубени пари, ги занеси у дома! Разберете как могат да ви донесат късмет!

Прибирах се от работа с тъга в душата. Мислите ми се въртяха около следващата вноска за лаптопа, който купих на изплащане преди няколко месеца. Ще получа заплата след три дни, а парите ми трябваха за утре. Мислех, че отново ще затъна в дългове. Не мога да се науча правилно да управлявам финансите си.

Изведнъж видях плик под краката си. Вътре имаше много пари. Валеше дъжд повече от час, но парите не бяха мокри. Дори не бяха мръсни. Тогава си спомних за думите на майка ми: “Когато намериш изгубени пари, можеш да ги вземеш при едно условие.” Някои казват, че ако вземеш нещо, което не ти принадлежи, ще те сполети лош късмет, но от детството бях убедена в обратното. Знаех, че няма да ме сполети беда, ако спазвам определени правила.

На първо място, не трябва незабавно да поставяте банкнотите в портфейла си. Първо, те трябва да бъдат занесени вкъщи в чанта или джоб и след това, да се избършат с влажна кърпа. След това, се поставят под покривката на масата. Важно е да ги сложите с лице нагоре. Не харчете парите, дори да ви се иска. 

Не изпускай тези оферти:

Ако попаднете на пръстен, не трябва да го носите на пръстите си. Бижуто трябва да се измие под течаща вода и след това, да се сложи върху копринен конец или обикновена верижка. Ако го окачите на прозореца или близо до вратата, цялата стара енергия на пръстена ще бъде затворена и щастието ще остане във вашия дом. Например, родителите ми имат такъв златен пръстен от много години. Може да не ми вярвате, но в съзнателния си живот не мога да си спомня нито един път, когато майка ми и баща ми са се скарали.

Майка ми ми е казвала да не подминавам перцата, защото те носят изобилие. Винаги могат да се носят в чанта. Ако някое перце хвърчи пред вас, не забравяйте да го хванете и сложите в портфейла си. Парите ще започнат да се появяват много по-бързо.

Ако малко коте се мотае в краката ви, вземете го у дома. По този начин ще се предпазите от неуспехи и опасности. Ако котката е голяма, просто я нахранете. Но в случай, че животното се приближи няколко пъти, висшите сили ви изпращат знак. Не преследвайте котката, а й дайте възможност да се приближи сама.

Що се отнася до моята история, аз взех парите и ги занесох вкъщи. Там ги избърсах и го оставих под покривката. Тогава всичко се случи като в приказките. Веднъж в супермаркета видях билети за лотария. Спечелих. С тези средства успях да изплатя заема. С останалото реших да си купя рокля. Моделът, който харесах, остана в един екземпляр със 70% отстъпка. Размерът ми пасна идеално. На работа също чаках повишение. Може да е съвпадение, но животът ми наистина се промени към по-добро.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Момченце изпрати колет в чужбина, който след 15 години преобърна живота му
Next: Просто казваш тези думи и ще изгониш от твоя дом злото и завистта: Пробвайте, тази молитва към Архангел Михаил работи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.