Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Намериха чанта, натъпкана с десетки хиляди евро, а последвалото спира дъха
  • Новини

Намериха чанта, натъпкана с десетки хиляди евро, а последвалото спира дъха

Иван Димитров Пешев август 9, 2022
chantnatpariari.jpg

37-годишен мъж от София откри и върна 140 000 лева на собствениците им. Крупната сума е принадлежала на възрастно семейство, което цял живот е спестявало, за да може да купи жилище на внуците си.

Историята разказва БНТ!

В един съботен дъждовен ден, подобен на днешния, Владимир Симеонов спира на паркинг пред строителен обект в квартал Бояна. На земята намира несесер, който първоначално помислил, че е на някой от работниците.

Не можех да повярвам какво има вътре. Виждам парите. Не знам колко са. Първата ми мисъл беше, че те ще стигнат до собственика. Независимо къде са те в момента и колко много се притесняват, казва Владимир.

Несесерът се оказва пълен с евро – общо 70 хиляди. Владимир разказва, че веднага се прибрал вкъщи, но не казал дори на семейството си. Мъжът бил твърдо решен, че ще издири собствениците. Пуснал и статус във Фейсбук групата на квартала.

БНТ: Не се ли подадохте на изкушението да запазите парите? Това са доста пари.

Владимир Симеонов: Не, казвам го с чисто сърце. Дори не ми мина през ума това нещо. Тези пари пристигат при мен не защото съм ги изработил, не защото съм направил нещо за тях.

Това не са пари, които трябва да задържа.
Малко след като прибрал парите на сигурно място, Владимир все пак решил да се върне на паркинга. Там забелязал възрастно семейство. На въпроса какво правят тук – жената отговорила, че са загубили целия си живот. Изгубените 70 000 евро се оказали всичките спестявания събирани с години за апартамент на внуците.

Нито за миг Владимир не се усъмнил, че това са хората, които издирва.

Бяха гравирани четири имена. Издълбани в самия несесер. Това бяха четирите имена на техните внуци. Той ми ги цитира без дори да съм му казвал да опише обекта. Жестът, който направи човек в момента, в който му предадох несесера беше следният.

Бръкна, извади една от пачките без да поглежда каква е. Сгъна я й я издърпа. Толкова банкноти колкото издърпа ми ги даде.
Владимир не приел парите. С примера си младият мъж желае да покаже на 7-годишната си дъщеря, че моралът и доброто сърце са по-ценни от парите.

Невероятната история на Владо, който намери 140 бона и ги върна

В момента, в който споделих какво съм направил първите думи на дъщеря ми бяха – тате ти си направил добро без аз да участвам в него. Парите не са всичко. Това искам да разберат хората. В днешно време обществото е станало силно обвързано само с парите. Пари, пари, пари … но не всичко е пари обаче.
Аз имам едно обяснение защо се случи това нещо. Защото те са били добри през живота си. Те са правили добро и това нещо им се връща в такъв труден момент. Това е посланието, което искам да кажа на хората. Правете добро без да очаквате нещо. Това ще ви се върне в труден момент, казва Владимир.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Важно за шофьорите: Неочаквани промени с талона и шофьорската книжка
Next: Започна с обвиненията! Нинова скочи на министър Стоянов: Уволнени са 72 души?! Лъже и манипулира!

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.