Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Намериха чанта, натъпкана с десетки хиляди евро, а последвалото спира дъха
  • Новини

Намериха чанта, натъпкана с десетки хиляди евро, а последвалото спира дъха

Иван Димитров Пешев август 9, 2022
chantnatpariari.jpg

37-годишен мъж от София откри и върна 140 000 лева на собствениците им. Крупната сума е принадлежала на възрастно семейство, което цял живот е спестявало, за да може да купи жилище на внуците си.

Историята разказва БНТ!

В един съботен дъждовен ден, подобен на днешния, Владимир Симеонов спира на паркинг пред строителен обект в квартал Бояна. На земята намира несесер, който първоначално помислил, че е на някой от работниците.

Не можех да повярвам какво има вътре. Виждам парите. Не знам колко са. Първата ми мисъл беше, че те ще стигнат до собственика. Независимо къде са те в момента и колко много се притесняват, казва Владимир.

Несесерът се оказва пълен с евро – общо 70 хиляди. Владимир разказва, че веднага се прибрал вкъщи, но не казал дори на семейството си. Мъжът бил твърдо решен, че ще издири собствениците. Пуснал и статус във Фейсбук групата на квартала.

БНТ: Не се ли подадохте на изкушението да запазите парите? Това са доста пари.

Владимир Симеонов: Не, казвам го с чисто сърце. Дори не ми мина през ума това нещо. Тези пари пристигат при мен не защото съм ги изработил, не защото съм направил нещо за тях.

Това не са пари, които трябва да задържа.
Малко след като прибрал парите на сигурно място, Владимир все пак решил да се върне на паркинга. Там забелязал възрастно семейство. На въпроса какво правят тук – жената отговорила, че са загубили целия си живот. Изгубените 70 000 евро се оказали всичките спестявания събирани с години за апартамент на внуците.

Нито за миг Владимир не се усъмнил, че това са хората, които издирва.

Бяха гравирани четири имена. Издълбани в самия несесер. Това бяха четирите имена на техните внуци. Той ми ги цитира без дори да съм му казвал да опише обекта. Жестът, който направи човек в момента, в който му предадох несесера беше следният.

Бръкна, извади една от пачките без да поглежда каква е. Сгъна я й я издърпа. Толкова банкноти колкото издърпа ми ги даде.
Владимир не приел парите. С примера си младият мъж желае да покаже на 7-годишната си дъщеря, че моралът и доброто сърце са по-ценни от парите.

Невероятната история на Владо, който намери 140 бона и ги върна

В момента, в който споделих какво съм направил първите думи на дъщеря ми бяха – тате ти си направил добро без аз да участвам в него. Парите не са всичко. Това искам да разберат хората. В днешно време обществото е станало силно обвързано само с парите. Пари, пари, пари … но не всичко е пари обаче.
Аз имам едно обяснение защо се случи това нещо. Защото те са били добри през живота си. Те са правили добро и това нещо им се връща в такъв труден момент. Това е посланието, което искам да кажа на хората. Правете добро без да очаквате нещо. Това ще ви се върне в труден момент, казва Владимир.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Важно за шофьорите: Неочаквани промени с талона и шофьорската книжка
Next: Започна с обвиненията! Нинова скочи на министър Стоянов: Уволнени са 72 души?! Лъже и манипулира!

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.