Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Напитката, която гони безсънието завинаги. Природата ни го е дала щедро, ние просто трябва да си го изцедим
  • Новини

Напитката, която гони безсънието завинаги. Природата ни го е дала щедро, ние просто трябва да си го изцедим

Иван Димитров Пешев септември 27, 2023
gsfdhfghgfh.png

Безсънието е един от факторите, който може да ни създаде изключителен дискомфорт и да повлече след себе си куп както здравословни проблеми, така и служебни главоболия.

Всеизвестна истина е, де добрият сън ни дава нужната за деня енергия, свежест и сила. Обратно, липсата му води до мрачно настроение, главоболие, слаба концентрация и рязко понижаване на работоспособността.

Два независими един от друг научни екипа обаче откриха, че срещу безсънието има чудесен природен лек. Това е сокът от череши, които по българските ширини са много разпространени и изключително вкусни. Учени от университета в Луизиана направиха експеримент, в който 2 седмици даваха на доброволци сок от череши.

В резултат измъчваните от безсъние са спали средно с 83 минути повече, разбра Ко4.

Ефектът на сока чудо се дължи на съдържащия се в него триптофан, който организмът преработва до мелатонин, който всъщност е хормон на сънливостта. Две чаши на ден сок от череши вдигат много рязко ефективността на съня, категорични са учените от университета на Нортъмбрия.

Те са разширили експеримента си, като са давали на доброволци и сок от вишни. Резултатът също е повече от добър – продължителността на съня им се е увеличила средно с по 25 минути.

Препоръчително е сокът от череши да се приема вечер, един час преди лягане.

Ето и още няколко съвета за добър сън:

1. Изработване на стабилен режим за работа и почивка, като се спазва определен час за лягане и събуждане;

2. Направете списък за задачите на следващия ден и освободете ума си от тях;

3. Направете си ритуал за сън (определена музика, книга, вана);

4. Вечер да се избягва приемането на стимуланти – кафе, чай, шоколад;

5. Леглото да се използва само за сън;

6. Да не се стресираме, ако усещаме, че не спим достатъчно добре, и да не поглеждаме към часовника, ако се събудим през нощта;

7. Да се избягват физическите упражнение поне 3 часа преди лягане;

8. Ако не успеете да заспите за 30 минути, станете и правете нещо скучно, докато ви се доспи;

9. Помещението за сън да е проветрено, с умерена температура и без ярка светлина;

10. Чаша топло мляко, топла вана, ритмична музика; лавандула или други билки да се поставят под възглавницата;

11 . Прием на таблетки мелатонин или други лекарства, но ако те могат да се избегнат, е по-добре.

Източник: Виж ти

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Беше едва на 41, радваше ни от телевизионния екран. Нека почива в мир, издъхнал е в съня си
Next: Помните ли Сашко, когото цяла България издирваше? В момента той прави нещо безпрецедентно

Последни публикации

  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.