Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Направете старата българска сеченица! Древна нашенска рецепта, която удря баницата в земята..
  • Новини

Направете старата българска сеченица! Древна нашенска рецепта, която удря баницата в земята..

Иван Димитров Пешев октомври 29, 2023
sewwdwefsdgdfgreger.png

Малко са хората, които знаят българската сеченица. Това е много стара рецепта, която донякъде е баница, донякъде е питка. Но всъщност става по-вкусна и от двете заедно. Тестото се прави по различен начин, има си сиренце.
Още докато пари, всички парчета се озовават по чиниите на семейството! Необходими продукти:

200 милилитра хладка война
600 грама брашно
20 грама прясна мая
5 супени лъжици олио
1 чаена лъжица захар
1 пълна чаена лъжица сол (по-малко, ако сиренето е по-солено)
2 яйца
250 грама твърдо сирене
100 грама масло
Кисело мляко и сусам за намазване и поръсване

Вземете дълбока купа и я напълнете с 200 милилитра хладка вода, прясната мая, захарта и малко от брашното. Разбърквате добре и оставяте на топло за 10-на минути. За да се аткивира маята. След това в активираната мая сложете яйцата, олиото, солта.

Трябва да разбъркате добре и постепенно започнете да добавяте останалото брашно. Първо се бърка с лъжица, после на ръка. Целта е да спре да е лепкаво. Омесеното тесто стои покрито за около 15 минути.

През това време си разтопете маслото и натрошете сиренето. Когато тестото си почине ог разделете на 10 до 12 топки. Всяка се разточва на кора с големина на тавата, която ще ползвате. След това се я мажете с масло, поръсвате я със сирене. След това нова топка и същото. На последната кора не се слага мазнина и сирене отгоре.

Добре е да притискате крайщата на корите, а накрая и цялата питка.

Трябва да разточите леко получения диск. Тавата ви трябва да е номер 32 до 34 и да я подмажете с мазнина. Прехвърляте готовото тесто в нея, ако не редите сеченицата направо там, потупайте го с длани. След това го нарежете на кубчета или триъгълници, за да стане сеченица. Покрийте го, за да почине 150-на минути.

След това отгоре се маже с кисело мляко, може да поръсите и сусам, което е по-модерно. Без него също е много вкусна. Фурната ви трябва да е загрята на 200 градуса, а печенето е около 30 минути.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: С този трик фурната се чисти сама, докато вие пиете кафе
Next: Студен душ за учениците. Решено е!

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.