Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Напрежението в София ескалира! Правителството вбеси народа. Пълна блокада на парламента
  • Новини

Напрежението в София ескалира! Правителството вбеси народа. Пълна блокада на парламента

Иван Димитров Пешев април 9, 2022
aprparlalament.jpg

Шофьори на камиони се събраха на протест пред Народното събрание. Същевременно в пленарна зала проблемите в АПИ, които трябваше да бъдат решени, отпаднаха от дневния ред. А ИТН напуснаха залата.

Парламентарната група на „Има такъв народ“ демонстративно напусна пленарната зала на Народното събрание, след като по предложение на депутата от „Продължаваме промяната“ Константин Бачийски се прие да отпадна точката от дневния ред, касаеща Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ).

Става въпрос за проекторешението, което трябва да разреши разплащане по спорни договори за поддръжка на пътищата.

Предложението бе подкрепено от 108 депутати, 35 се въздържаха, а 35 бяха против.

Междувременно министър Гроздан Караджов се срещна с протестиращите пред сградата на Народното събрание. По думите му, парите за пътищата са заложник на избора за шеф на БНБ.

„Парите за ремонт на пътищата са заложник на решението на избора за шеф на БНБ“, каза Караджов, цитиран от bTV. Той се срещна с протестиращите пред сградата на Народното събрание.

Според него бламирането на точката за гласуване на бюджета на АПИ в зала и липсата на депутати на правната комисия, която трябваше да обсъди парите за ремонтите, са целенасочено блокиране.

„Не може политически пазарлъци да стоят на пътя на поддържането на републиканската пътна мрежа. Нямаме инструмент, с който да ремонтираме и една дупка на пътя“, каза Караджов.

Той намекна, че може би се очаква Любомир Каримански да оттегли кандидатурата си за гуверньор на БНБ, за да бъдат разрешените парите за ремонти.

„Правителството е длъжно да си влезе в ролята и да вземе това решение“, каза той.

Той допълни, че сумите, които се дължат на строителните фирми са огромни и трябва да се разплати поне 50% от сумата, за да имат сигурност и да започнат с ремонтните дейности. „Договорите за 710 млн. лева са били надвишени до 1 млрд. и 100 млн. лева, аз съм заварил това и не нося вина“, каза той.

За ремонт са заложени над 200 участъка в цялата страна.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: БОМБА: Ето как озверилият Путин ще открадне парите и имотите на българите!
Next: Катето Евро става част от ново предаване, такова досега не сме гледали

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.