Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Напрежението ескалира в Румъния: Нападнаха австрийската ОМВ и теглят парите си от Райфайзен банк!
  • Новини

Напрежението ескалира в Румъния: Нападнаха австрийската ОМВ и теглят парите си от Райфайзен банк!

Иван Димитров Пешев декември 13, 2022
revoasvlaslvaso.jpg

Кадър ФБ

В Румъния нарастват истерични антиавстрийски настроения след решението да се блокира присъединяването на страната към Шенген, като клиенти теглят парите си от австрийските банки и много от тях настояват за национализация на петролната компания OMV, съобщи икономическият портал VG.hu .

Миналата седмица Австрия и Холандия наложиха вето на присъединяването на Румъния и България към Шенгенското пространство.

Хърватия получава зелена светлина, но други кандидати ще трябва да изчакат, преди техните граждани да могат да влязат в ЕС без гранични проверки.

Не изпускай тези оферти:

Обществени служители в Букурещ, правителството и парламентарните партии категорично заклеймиха виенското правителство. 

Румънското външно министерство е привикало в знак на протест австрийския посланик и дори е извикало у дома за консултации ръководителя на дипломатическата мисия на Румъния във Виена, съобщи VG.

Видеоклипове на клиенти на Erste Bank, които режат банковите си карти с ножица, вече се разпространяват в социалните медии, докато някой рисува „Нацистка банка“ и „Нацисти = Австрия“ на входа на клон на Raiffeisen Bank в Клуж-Напока (Коложвар) през уикенда.

„Оттук нататък няма да ми липсват Виена, австрийските ски курорти, ще се справя без OMV, Omniasig, Raiffeisen, Pfanner, Atomic, Fischer, Frey Wille, Julius Meinl, Humanic, Red Bull, Swarovski,“, пише Войку Вускан, голям бизнесмен от Трансилвания и управител на един от най-големите месопреработватели в страната – „Elit“, собственост на компании САЩ.

Икономическите анализатори обаче не смятат, че е добра идея да се прекъсват връзките с австрийски компании, тъй като това излага на риск прехраната на хиляди румънски служители. Само в двете големи австрийски банки работят около 10 000 души в Румъния.

Порталът добавя , че министърът на външните работи и търговията Péter Szijjártó се е изказал в полза на присъединяването на Румъния към Шенген.

Политиката на румънското правителство беше остро критикувана от партия, представляваща унгарското малцинство в Трансилвания. Според EMSZ политическият елит е отговорен за това, че присъединяването на страната към Шенгенското пространство отново се е провалило.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Баба Янка: Грях е да сложиш в земята нещо, което може да помогне на други
Next: Нова мегаидея: България и Румъния да премахнат границата помежду си

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.