Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Напрежението ескалира! Денков избухна: Този път ще бъда рязък, Радев не…
  • Новини

Напрежението ескалира! Денков избухна: Този път ще бъда рязък, Радев не…

Иван Димитров Пешев октомври 26, 2023
efewdbfghfgsdsdadas.png

За нас миграцията е огромен въпрос, Украйна и подкрепата за нея, как да се подходи за ситуацията в Израел – всичко това има отражение и няма как да ги отделим.

Очаквам първо да се приеме, че фокусът трябва да бъде защитата на външните граници, работата с трети страни и от тази гледна точка, че България и Румъния ще бъдат много по-ефективни вътре в Шенген.  Това заяви премиерът на България Николай Денков в Брюксел.

 

Той се присъедини към критиките на финансовия министър към президента Румен Радев:

„Ще бъда по-рязък – с този си акт президентът Радев не защитава българските интереси. А дали защитава чужди интереси – всеки сам да помисли. Аз смятам, че сезирането на Конституционния съд не беше правомерно, не трябваше да го прави.

Интереси

Може би това защитава интересите на други държави – Русия, Сърбия, Унгария, но не е и на България“, заяви още той във връзка с решението на президентът Румен Радев да реферира таксата, наложена върху преноса на руски газ, върху Конституционния съд на Република България.

Денков коментира и искания писмен отговор от депутата от ДПС Делян Пеевски по казуса „Лукойл“. „Има законов срок, в който да се даде писмен отговор – 14 дни. След като има въпрос, ще отговорим. Срокът се определя не от това какво иска г-н Пеевски, а от това какви са правилата“, посочи той.

Премиерът изтъкна, че работят много добре с вицепремиера Мария Габриел. „Всички трябва да се подкрепяме да преодолеем препятствията. Както Пеевски има въпроси към мен, така и други депутати могат да имат въпроси към нея“, сравни министър-председателят.

Законите

„Промените в законите вървят в темпото, което съответстваше на най-оптимистичните очаквания и изискванията на ЕК и Венецианската комисия. Ние напредваме. Дали това ще доведе до приемане на България – не зависи от нас.

Тези промени са необходими на българските хора – ние искаме правосъдна система. Искаме по-добре защитена граница, за да не влизат мигранти, защото някои от тях може да имат терористични наклонности. Вероятността е много над 0% да ни приемат, но не е 100%“, изтъкна Денков.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тази новина чакахме, Рюте ни отваря вратата към…
Next: Ето кога да сложим киселото зеле, за да стане готово за Коледа

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.