Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Напрежението ескалира: Нинова огласи най-срамната оферта от ПП за хартиената бюлетина и посече Петков и Василев
  • Новини

Напрежението ескалира: Нинова огласи най-срамната оферта от ПП за хартиената бюлетина и посече Петков и Василев

Иван Димитров Пешев ноември 26, 2022
esskalrlasirasr.jpg

Горещите страсти в Народното събрание (НС) продължават. Този път искрите прехвърчаха между бившите коалиционни партньори от БСП и „Продължаваме промяната“ (ПП).

Корнелия Нинова реши от парламентарната трибуна да издаде как са разговаряли бившите управници и какви драми е имало помежду им.

„Да ви кажа как разговаряхме. „Добре, ще въведем хартиената бюлетина, но дайте да го направим за над 60-годишните, за да може Вие да си приберете Вашия електорат“.

Този разговор не беше против машините, а беше – „Дайте да направим нещичко там, някакъв компромис заради Вас“.

Не изпускай тези оферти:

Но отказахме – това не е за нас, а за демокрацията“, каза Нинова.

„Обясних им на чист български език, че това е противоконситуционно и че ако някога са си позволявали да нарушават Конституцията, то сега няма да им разрешим уж заради БСП.

Но ние не влязохме в разправии заради това, а заради 70-те руски дипломати, за които научихме от медията. Заради прекратения договор с „Газпром“, за който научихме от медиите, заради оръжията на Украйна – това бе големият политически сблъсък между нас“, призна Нинова

„Уважаеми, Г-н Асен Василев, абе думите са едно, действията – друго“, допълни тя.

„Много добре знаете, че когато водихме този разговор, ваши депутати казаха, че хартиената бюлетина е предпоставката за корупция. Ние знаехме, че това предложение не може да мине, заради хора със съвест в групата ви.

Има такива хора в групата на БСП, но Вие заглушавате гласа им. Г-жо Нинова, имахте шанс да направите БСП модерна лява партия, но знаете, че в тази сграда някой каза: „Ще гласувам с ДПС и с ГЕРБ, дори с Дявола, ако това ще ми донесе още 15 депутата“ – такава бе репликата на Кирил Петков от ПП към Нинова.

Веднага след това лидерът на БСП се качи отново на трибуната, за да му отговори: „Колеги, освен с процедури и с лъжи политика не се прави. Вече свикнахме няколко пъти да чуваме такива лъжи от бившите колеги от ПП.

Все в БСП сте се огледали.

Аз тука да ви питам двамата на първия ред (бел. авт. визирайки Кирил Петков и Асен Василев) – когато единият гласува „За“ самолетите, а другият „Против“ – това не е проблем за Вашата група?“.

„Много хора през годините са се опитвали да ми овладее парламентарната група и да ми разбие партията – и отвътре, и отвън. И още не е успял. И много по-опасни хора от Вас са го правили.

Много хора са се опитвали. Недейте и Вие. Аматьори сте в тая насока“, отсече Нинова по адрес на Петков и Василев.

Асен Василев пък й отговори, че въобще не ги вълнува какво се случва в БСП

blitz

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Въвеждат у нас европейска пенсия
Next: Лоши новини за шофьорите: Чака ги нов удар по джоба

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.