Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Напрежението ескалира: Петков нахока Борисов за тези думи
  • Новини

Напрежението ескалира: Петков нахока Борисов за тези думи

Иван Димитров Пешев август 27, 2023
sgfdgerterterrr.png

„Това, което искам да кажа на Борисов е първо, ако иска да си говорим може винаги да се обади, а не да си говорим през медиите. Надявам се, в първите дни на септември да продължим комуникацията“, това заяви съпредседателят на „Продължаваме Промяната“ (ПП) Кирил Петков.

БЛИЦ уточнява, че думите му идват, след като в събота лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов захапа ПП и отправи ключова закана, намеквайки, че „сглобката“ може да се развали.

Петков пък поясни, че се надява в първите дни на септември да продължат комуникацията.

„Второто, което ме притеснява много е че миналия път, когато правителството падна беше главно заради поръчките за ремонт на пътищата. Ние искахме да ги пуснем напълно прозрачно, парите да отиват за ремонт, а не в чували.

Това, което в момента се случва е министър Цеков пуска отново поръчките по най-прозрачния начин, електронно и на най-ниска цена.

И сега въпросът ще бъде дали същите икономически интереси, които свалиха миналото правителство ще започнат да клатят и сегашното. Защото знам, че там става дума за стотици милиони и най-вече за честното строителство“, поясни Петков.

По повод убийството на Алексей Петров, Кирил Петков коментира, че е „безумно“ през 2023 година да има показни убийства и едновременно с това службите за сигурност да не бъдат реформирани.

„Въпросът към ГЕРБ е защо три месеца не се вкарва закон за реформа на службите, и ГЕРБ трябва ясно да се определят с президента ли са или за реформи на службите“, добави Петков.

„Г-н Божков знаете, че е обвинен по закона „Магнитски“. Знаете, че обвиненията за даване на подкуп са към г-н Горанов, също по този закон.

И сега важно да се разбере, след разследванията на прокуратурата – ще има ли оневиняване и прикриване, от моя гледна точка, или ще се стигне до някакви истини?

Знаем, че в случая „Магнитски“ беше даден и на двамата. Очаквам прокуратурата и българския съд да си свърши работата, без да се влияе от политическите събития“, коментира Петков относно казуса с Васил Божков.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Такова чудо като това, станало на плажа в Приморско, не се бе случвало
Next: Кирил Петков се скара на Бойко Борисов

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.