Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Напрежението ескалира! Слави нанесе удар по Христо Иванов: Радвам се, че не съм като теб
  • Новини

Напрежението ескалира! Слави нанесе удар по Христо Иванов: Радвам се, че не съм като теб

Иван Димитров Пешев юли 24, 2022
asvlasviasitnt.png

Лидерът на „Има такъв народ“ (ИТН) Слави Трифонов направи специално изявление по повод актуалните събития на родната политическа сцена. Той отново атакува Христо Иванов, за когото казва, че „не притежава чувство за срам“.

Изявлението на Слави Трифонов във „Фейсбук“:

„Винаги съм се чудел кога и как се появява чувството за срам у един човек. В крайно сметка, не се срамуваш по желание. Или се срамуваш, или не се срамуваш.

Е, как става така, че едни хора се срамуват от нещо, а други – не. Може би всичко това се корени в детството, семейството, възпитанието, училището, църквата. Не знам.

Но, уважаеми приятелю, който четеш тези редове, абсолютен факт е, че ти или изпитваш чувство за срам, когато има нещо срамно, или не. А чувството за срам ни пази да не правим глупости и да не се излагаме, да си пазим достойнството и уважението към себе си. Сега аз не изнасям някаква лекция, а прости ви казвам как разсъждавам аз.

Христо Иванов – ръководителят на ДБ не притежава чувство за срам. В петък, без да знае, че камерите и микрофоните в парламента работят, обясни на съпартийците си отношението към мен и към „Има такъв народ“.

От неговите думи ми стана ясно, че аз, колегите от „Има такъв народ“ и хората гласували за нас сме втора ръка хора.
Нас ни приемат с отвращение, за да има коалиция.

Ние трябва да се съгласяваме с всичко, което казват другите три партии, не трябва да имаме министри, не трябва да казваме колко некадърно и неадекватно е дадено решение, колко нефелен и конституционно неиздържан е даден законопроект.

Трябва да си мълчим и да правим, каквото ни кажат, защото иначе ще ни обвинят, че сме с ГЕРБ и ДПС и край с нас.

В петък отказах „Има такъв народ“ да бъде изтривалка за такива като Христо Иванов. И днес в някакво интервю същият Христо Иванов казал – какво като Слави Трифонов видял някакво лицемерие.

По думите му, след нови избори лицемерието в българската политика нямало да изчезне и аз нямало да я излекувам от лицемерието. И видете ли – важно било да управляваме тази страна. А пък ако ще да е с лицемерие. Така ли? Ами, аз не мисля така. Смятам, че да си лицемерен е обидно за хората, които гласуват за теб. А и въобще. Да си лицемерен значи да се опитваш да лъжеш красиво.

Явно такива като Христо Иванов не се притесняват да бъдат лицемерни. Те просто се смятат за повече от другите.

По незнайно какви причини обаче аз не съм като тях и честно да ви кажа – това много ме радва“.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Апокалипсис! Тече евакуация в Бургас. Огънят е обхванал къщи, кметът е в епицентъра на ужаса
Next: Слави смъртно обиден на бившата си Алекс Раева! За него тя вече е мъртва

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.