Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Напрежението пред МС ескалира! Протестиращи в сблъсък с полицията
  • Новини

Напрежението пред МС ескалира! Протестиращи в сблъсък с полицията

Иван Димитров Пешев септември 19, 2023
sdfhdfghfgjfgjgf.png

Недоволни земеделци изсипват вълна в центъра на София. За действията им алармираха читатели на БЛИЦ.

По думите им разсипана вълна има на бул. „Руски“, в района на БНБ и пред сградата на бившия партиен дом, където от септември заседават народните представители.

„В Триъгълника на властта ври и кипи. Има страшно много народ“, коментира столичанин пред медията ни.

Полицейското присъствие в района е засилено, стана ясно още от думите му.

По-рано днес от Националната асоциация на зърнопроизводителите съобщиха, че след 14:00, след приключване на протеста на миньорите и енергетиците, протестиращите земеделци ще бъдат пред Министерския съвет.

Междувременно репортер на БЛИЦ съобщи, че напрежението на протеста на миньорите е ескалирало и се е стигнало до сблъсъци с полицията.

Докато синдикалните лидери са били на разговор с премиера Денков, изнервените работници са влезли в конфликт с охраняващите протеста служители на реда. Протестиращите опитали да нахлуят в Министерски съвет. Полицаите обаче са успели да овладеят ситуацията и нещата са се успокоили.

„Явно някой мисли, че може да се подиграва с миньори и енергетици. Вече час и половина няма отговор от преговарящата ни група. Явно са им взети телефоните. Някой от нашата група да излезе. Ние не сме кротки като тревата“, възмутиха се те.

Миньори и енергетици от въгледобивния сектор излязоха на национален протест, организиран от КНСБ и КТ “Подкрепа”. Около 4000 души от цялата страна пристигнаха за протеста в София.

Шествието им тръгна от площада пред храм-паметник “Александър Невски” и премина по централни столични булеварди, които бяха блокирани.

Протестният митинг се проведе в Триъгълника на властта – пред сградите на Народното събрание и Министерския съвет.

Протестиращите настояват за конкретни решения за запазване на енергийната обезпеченост.

Според президента на КНСБ Пламен Димитров предоговарянето по ПВУ с цел намаляване на емисионните проценти не се е случило.

“Нямаме никакво развитие и успех. Териториалните планове за справедлив преход не предвиждат нищо ясно за бъдещето на регионите, това възобновява недоволството. Искаме властта да поеме общ ангажимент за национално споразумение за справедлив преход с точни параметри какво ще се случи до 2038 г. Имаме среща с Денков, срокът за действие е до 28 септември”, заяви той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Оптимистично от НОИ: Пенсията за стаж и възраст скочи
Next: Крупна сделка: Продадоха прочут български завод за колосална сума

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.