Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Напрежението пред МС ескалира! Протестиращи в сблъсък с полицията
  • Новини

Напрежението пред МС ескалира! Протестиращи в сблъсък с полицията

Иван Димитров Пешев септември 19, 2023
sdfhdfghfgjfgjgf.png

Недоволни земеделци изсипват вълна в центъра на София. За действията им алармираха читатели на БЛИЦ.

По думите им разсипана вълна има на бул. „Руски“, в района на БНБ и пред сградата на бившия партиен дом, където от септември заседават народните представители.

„В Триъгълника на властта ври и кипи. Има страшно много народ“, коментира столичанин пред медията ни.

Полицейското присъствие в района е засилено, стана ясно още от думите му.

По-рано днес от Националната асоциация на зърнопроизводителите съобщиха, че след 14:00, след приключване на протеста на миньорите и енергетиците, протестиращите земеделци ще бъдат пред Министерския съвет.

Междувременно репортер на БЛИЦ съобщи, че напрежението на протеста на миньорите е ескалирало и се е стигнало до сблъсъци с полицията.

Докато синдикалните лидери са били на разговор с премиера Денков, изнервените работници са влезли в конфликт с охраняващите протеста служители на реда. Протестиращите опитали да нахлуят в Министерски съвет. Полицаите обаче са успели да овладеят ситуацията и нещата са се успокоили.

„Явно някой мисли, че може да се подиграва с миньори и енергетици. Вече час и половина няма отговор от преговарящата ни група. Явно са им взети телефоните. Някой от нашата група да излезе. Ние не сме кротки като тревата“, възмутиха се те.

Миньори и енергетици от въгледобивния сектор излязоха на национален протест, организиран от КНСБ и КТ “Подкрепа”. Около 4000 души от цялата страна пристигнаха за протеста в София.

Шествието им тръгна от площада пред храм-паметник “Александър Невски” и премина по централни столични булеварди, които бяха блокирани.

Протестният митинг се проведе в Триъгълника на властта – пред сградите на Народното събрание и Министерския съвет.

Протестиращите настояват за конкретни решения за запазване на енергийната обезпеченост.

Според президента на КНСБ Пламен Димитров предоговарянето по ПВУ с цел намаляване на емисионните проценти не се е случило.

“Нямаме никакво развитие и успех. Териториалните планове за справедлив преход не предвиждат нищо ясно за бъдещето на регионите, това възобновява недоволството. Искаме властта да поеме общ ангажимент за национално споразумение за справедлив преход с точни параметри какво ще се случи до 2038 г. Имаме среща с Денков, срокът за действие е до 28 септември”, заяви той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Оптимистично от НОИ: Пенсията за стаж и възраст скочи
Next: Крупна сделка: Продадоха прочут български завод за колосална сума

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.