Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Напрежението расте! Още един бранш се вдига на бунт
  • Новини

Напрежението расте! Още един бранш се вдига на бунт

Иван Димитров Пешев септември 16, 2023
sdfhfdhrwqewqasd.png

Снимката е илюстративна!

И пчелари се присъединяват към протеста на зърнопроизводителите.

Те са недоволни
от вноса на украински пчелни продукти които според тях не отговарят на изискванията
на Европейския съюз и се продават много по-евтино в сравнение с българските, предаде
БНТ.

 

Стефан Стефанов от Варна е пчелар от 13 години и се грижи за над 100 кошера.
Твърди, че през последните години да отглеждаш пчели е губене на време.

Освен
постоянно падащите изкупни цени на меда проблем пред българския пчелар са и високите
цени на консумативите.

 

„Проблемът е такъв, че отпадна забраната за внос на селскостопанска продукция
от Украйна – зърно и мед, от което ние сме особено потърпевши.

Цената в момента,
изкупната, на едро е от 3,20 до 3,80 лева на килограм, докато преди две-три години
беше 6 лева и нагоре. С влизането на украинския мед в България цената се срина
рязко, дори не изкупуват нашия мед на едро“, заяви Стефанов.

 

Украински и китайски мед се предлагат като български, посочи той и добави, че
вкусовите качества на чуждия мед са много по-ниски.

„Те не спазват европейските изисквания за отглеждане, третиране и лечение на
пчелите. Използват евтини препарати, забранени препарати, които за нас, българските
пчелари, е абсолютно забранено.

Използват антибиотици, които при намирането в
меда, нашият мед абсолютно се спира, докато те използват тези неща и при тях това
е проблемът да бъде медът евтин“, допълни Стефан Стефанов.

 

Българските пчелари питат защо, за разлика от България, в страни като Полша,
Чехия и Унгария има защитни механизми за земеделските производители и не се допуска
дъмпинг от страна на украински селскостопански стоки.

 

„Другото изискване е българският мед да си защити името и да излезе както странджанския
мед, мановия, така и българският мед да си стане със собствено име и да бъде защитен.

Да се проследи една система за проследяване на вноса, износа и бутилирането, етикетирането.

Да се проследи защо още не са изплатени помощите, които бяха обещани за Украйна.
От 2022 година имаме подадени заявления, взели сме по 12 лева на семейство“, каза
още пчеларят.

 

От бранша казват, че при създалата се ситуация протести ще има.

Представители
на 23 пчеларски организации у нас, включително и от региона на Варна, са потвърдили,
че идната седмица ще изразят недоволството си пред Министерството на земеделието.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гадателката на Берлускони Теодора Стефанова: Ще има скандали и жена премиер
Next: Важни промени в Закона за етажната собственост, всеки собственик на имот трябва да ги знае

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.