Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Напрежение в сглобката: Борисов посече жестоко Асен Василев
  • Новини

Напрежение в сглобката: Борисов посече жестоко Асен Василев

Иван Димитров Пешев септември 27, 2023
dfhfhfghfghgfh.jpg

„С връщането на Държавна сигурност (ДС) в София, „донос-бонус“ си върви като нещо абсолютно реално.

Никой не е говорил с най-голямата парламентарна група за връщане на 20% ДДС за ресторантьорите“, това заяви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов във връзка с предложенията на финансовия министър Асен Василев на финансите за промени в редица данъчни закона.

„Няма да подкрепим предложението за борба с укриването на данъци, а именно хората, които подават информация към НАП, да получават 10% от недекларираните суми от фирмите или физическите лица“, категоричен бе Борисов.

„Асен Василев ще дойде в 13:30 в парламента, защото ние по време на цялата кампания сме казвали, че този тип бизнес – ресторантьори, фитнеси и всички останали дейности с цел забавление, понесоха най-големия удар от COVID-19. Буквално бяха размазани от мерките тогава. Затова направихме тези предложения и те се приеха от предишното или по-предишното Народно събрание – да им се намали ставката на ДДС“, каза Бойко Борисов.

Той посочи също така, че „Държавна сигурност не може да съществува без доноси“.

„Все някой трябва да донася, да клевети, да пуска сигнали и да получава агентурни пари. Какви са тези „бонуси за доноси“?! Това навремето бяха сътрудниците на Държавна сигурност – водещите офицери взимаха по 30 лв. за това, че имат агент.

И сега, ако имаш агент, който да ти донася, ще получиш бонус за това“, поясни още лидерът на ГЕРБ.

Той даде пример, че всеки човек може да си избере от търговския регистър 100 фирми, за които да подаде доноси. При проверката все една ще хванат в нарушения, поясни още Бойко Борисов.

„Такива авангардни предложение е добре да се обсъдят с некоалиционните партньори, за да не се налага да ги коментираме постфактум“, каза още той.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Борисов с изненадващи думи за националния празник на България
Next: Внимание: Може да се окажем с тлъсти кредити без дори да подозираме, ето защо

Последни публикации

  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.