Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • НАП и НЗОК погнаха българи в чужбина за осигуровки. Българка от 20 г. във Франция трябва да плати
  • Новини

НАП и НЗОК погнаха българи в чужбина за осигуровки. Българка от 20 г. във Франция трябва да плати

Иван Димитров Пешев юли 6, 2022
napnaonzonk.jpg

След участие в секционна избирателна комисия в чужбина Димитрина Тодорова–Бертранд е потърсена да плати здравни осигуровки за години назад. Тя живее във Франция от 20 години, съобщи БНР.

Към административните неволи на Бертранд се прибавя и това, че макар тя да е успяла да се „отпише“ от системата на здравно осигуряване у нас, тъй като е удостоверила, че се осигурява във Франция, продължават да ѝ се трупат дължими вноски.

„Това не е единичен случай. Наблюдава се не само за страни в ЕС, но и извън него, като там казусите се усложняват“, обясни адвокат Калина Михайлова. Тя съветва сънародничката ни от Франция и всички онези, които са в нейната ситуация, да подадат до НАП декларация във връзка със Закона за здравното осигуряване. В нея следва да се посочи, че не се дължат осигурителни вноски, тъй като става дума за български гражданин, който живее в чужбина повече от 183 дни за една календарна година.

Законът за здравното осигуряване задължава лицето да обяви това обстоятелство пред Националната агенция за приходите, уточни Калина Михайлова. По думите ѝ засега Димитрина Тодорова–Бертранд е подала единствено сертификата си за здравно осигуряване в страна от Европейския съюз пред здравно-осигурителните органи.

„Явно липсва добра координация между НАП и НЗОК, тъй като до момента е налице уведомяване на НЗОК, но това не води до автоматично преустановяване на натрупването на задължения на Бертранд“, посочи адвокатът. До загуба на здравно-осигурителни права при това положение не може да се стигне, уточни Михайлова.

Може ли да се очаква на предстоящите парламентарни избори и други наши сънародници, живеещи постоянно зад граница, да изпаднат в ситуацията на Бертранд – с активирано здравно осигуряване у нас? Категорично, твърди адвокат Калина Михайлова. Причината: лошата комуникация между държавните органи.

Според Избирателния кодекс при изплащането на възнаграждението се начисляват и осигурителни вноски на членовете на секционните избирателни комисии. В случай обаче, че лицето не е здравно-осигурено на територията на България, а в страна членка на Европейския съюз, то следва това да бъде съобразено и да не се активират отново задълженията за здравно осигуряване в България, подчерта Михайлова. „Тук обаче има лоша кореспонденция между електронните системи на НАП и НЗОК“.

Какво следва да направят членовете на СИК в чужбина, за да предотвратят подобен развой на събитията? Адвокат Михайлова съветва да проверят здравно-осигурителния си статус преди да станат членове на СИК и да получат възнаграждение. „Да изпратят заявление до НАП за отписване, тъй като се осигуряват в друга страна от ЕС и след като се преустанови ангажимента им като членове на СИК, да проверят отново дали всичко е наред със здравно-осигурителния им статус и дали не им се натрупват някакви задължения. Това е презастраховане – да не попаднат в ситуация като Бертранд“.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 15-годишен прегази и уби жена в България – до кога ще търпим тази простотия в държавата ни?
Next: Новите сараи на Доган край Бургас: Собствена джамия, 3 басейна, спортен комплекс, къщи за гости и прислуга

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.