Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нарежете глава лук на 4 парчета и я поставете във вашия дом.Когато разберете как действа и за какво помага, още довечера
  • Новини

Нарежете глава лук на 4 парчета и я поставете във вашия дом.Когато разберете как действа и за какво помага, още довечера

Иван Димитров Пешев май 7, 2023
appslayzzz.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Човечеството готви и се лекува с лук още от древни времена. Лечебните му ползи са доказани и от науката.

 

 

Учените открай време са открили как, и точно кои съединения в лука помагат на хората да се излекуват от десетки болести.

Предлагаме ви да прочетете някои от начините, чрез които ще може да подобрите своето здраве с помощта на лук.

Може ли лютивия лук да ви помогне да се преборите с грипа?

Тази представа е инициирана в период от хиляди години. В древната аюрведична и китайска медицина има много рецепти с лук . Източните лечители са познавали добре неговите силни терапевтични и облекчаващи свойства.

 

Способността на лука за успокояване симптомите на грип, включително кашлица , конгестия , респираторни инфекции и бронхити , е призната и от Световната здравна организация .

И така, какво ще се случи, ако поставите една или няколко глави лук, разрязани на четири в помещенията на вашия дом? Да, за известно време домът ви няма да ухае много приятно. И все пак, миризмата на лук не е чак толкова неприятна, колкото тази на чесъна, но все пак дразни.

Да, възможно е да ви люти на очите, те да се насълзят и да пророните някоя и друга сълза без повод.

Но! След време ароматът на лук няма да се усеща толкова силно. Освен това, според древните лечители в Индия , суровият лук поглъща микробите от въздуха и предотвратява нахлуването им им в тялото.

 

Тази практика е много полезна по време на грипни епидемии , и ако у дома вече има някой, който е със симптоми на грип. Срязаният на четири лук ще убие всички неприятни микроби и вируси. Достатъчно е да го поставите вечер, преди да си легнете, за да се защитите.

Защо лукът е толкова полезен?

Лукът е богат на серни съединения като миризливите цистеинови сулфоксиди. Острия аромат на лук се дължи именно на тези съединения, и те са тези, които насълзяват очите, когато режете лук.

Серните съединения също така са от съществено значение за предотвратяване на рак и сърдечни заболявания . Освен това те повишават имунитета и предотвратяват някои общи болести.

Лукът е богат на антиоксиданта кверцетин .

 

Това помага тялото в борбата му със свободните радикали и подобрява имунния отговор. Тази информация би трябвало да ви е достатъчна, за да превъзмогнете отвращението си /ако има такова/ към аромата на лук и да го ползвате обилно, за да предпазите себе си и семейството си от неприятни болести и неразположения.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Неочаквано поверие за този, който посегне на лястовиче гнездо! Ето какво гласи легендата
Next: Най-голямата мистерия в България: Разкопките в Странджа през 1981 г., за които напътствия е дала и Ванга

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.