Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Наричат ги диамантите на Родопите- две приказно красиви сестри показаха каква е истинската българка
  • Новини

Наричат ги диамантите на Родопите- две приказно красиви сестри показаха каква е истинската българка

Иван Димитров Пешев декември 11, 2022
rsdoaspdapd.jpg

Родопите е планина, която символизираме с широката душа, мистиката, прекрасната
и величествена природа и спокойствието, което дарява на всеки, докоснал се до
нейните дебри. Родопчани открай време са известни с гостоприемството и щедростта
си – в малките, забравени от Бога селца се раждат истински и качествени българи.

Едва ли има българско сърце, което да не трепте от мелодията на родопска песен…,
а какво е родопската песен без гайда? Та това е човек без душа. Има ли гайда и песента добива втора душа…

 

Днес решихме да ви представим две истински българки – две вълшебно красиви и обаятелни момичета – горди като планината и поели тайните на вековете. Това са сестрите Аника и Каролина Романови , които често биват наричани диамантите на Родопите , а празникът без тях не е празник.

Не изпускай тези оферти:

 

Двете родопчанки са на 20 и 21-годишна възраст и родом са от с. Старцево, община
Златоград. Имат си и брат, който е по-малък от тях – на 16 години. В момента едната
от тях -Аника изучава Българска и Английска филология в Пловдивски Университет,
а сестра й Каролина учи Етнология в същото учебно заведение.

Момичетата са закърмени с родопската песен, през целия си живот взимат участие по концерти
и фестивали с Фолклорните самодейки състави от родното им село, а тази година
бяха сред най „одумваните“ и атрактивни гости на Роженския събор, където печелят
1-во място за автентична носия.

 

„Всичко, което правим е заради любовта ни към нашето село, към Родопа Планина
и към България“
 – разказват пред Trafficnews сестри Романови.

 

Какво още споделиха за себе си и своя живот Аника и Каролина вижте в следващото
интервю:

 

– Разкажете ни за родното си село Старцево?

– Село Старцево се намира в община Златоград, област Смолян. Смята се, че Старцево
е най-старото селище в региона. В землището на селото е и местността Белите камъни,
където са намирани следи и останки от живот на древните траки. През селото е минавал
и важен римски път. Днес село Старцево е най-голямото село в района, както и едно
от най-големите в цяла България. Хората от селото спазват и до днес древни традиции
и обичаи, предавани от поколения на поколения.

 

 

– Откъде произлиза вашият род?

– Родът на баща ни е от с. Ерма река. Родителите на дядо Роман, бащата на баща
ми, починали много млади и оставили петте си деца на грижите на вуйчо им от майчина
страна. Нейният род бил от  Старцево и за това децата били преместени да живеят тук. Родът от страна на
майка ни е много стар. Нейният дядо е роден през 1871г., преди Освобождението.
Той има 4 сина и 3 дъщери, като тя е най-младата му внучка. Поради общуването
и с по-възрастни хора през целият си живот, майка ни е наследила и запомнила толкова
много за селото, обичаите и носиите.

– На кого сте кръстени и откъде идва фамилията Романови?

– Аз, Аника съм кръстена на баба от майчина линия, сестра ми е кръстена на баба
от бащина страна, а брат ми е кръстен на дядо Роман. Нашата фамилия идва от нашия
дядо по бащина линия.

 

 

– Вие събрахте погледите с косите и носиите си на събора Рожен 2019! Кой ви помогна
за тази визия и с какви материали е постигната?

– В цяла България, във всеки един регион или село, заплитанията на косите са
различни. Косичниците, които са наплетени на нас се наричат „Наплитане с Рупове“
и „Наплитане с Кальеме“ и са специфични само за две села в България: Село Старцево
и село Ерма река. Стремяхме се да направим всичко така, както е било преди, и
за това сме събирали коса в продължение на няколко години: в тях има както заплетена
коса на жените от рода ни, така и специална коса за наплитане, която е по-лека
и придава обем и дължина на плитките, защото е много важно за жените от село Старцево
да имат дълги и гъсти коси. Сплетоха и добавиха украшенията две наши лели, които
също като млади са били сплитани и знаят как да направят всичко така, както трябва.
Всяко нещо си има специален брой и място, както и предназначение. Общото време
за наплитането на косите и на двете ни е 14 часа.

 

– Какви емоции остави у вас националното фолклорно събитие?

– За родопчаните е традиция посещаването на Роженския събор. Нашите баби и дядовци
са участвали в него, още когато са били млади. За цялото семейство Националният
фолклорен събор на Рожен остави един незабравим спомен. За нас беше огромно щастие
да присъстваме на това мащабно събитие отново и да представим носиите на нашето
село. Горди сме, че сме деца на Родопа планина и за това песента по поляните,
гайдите, настроението на хората, автентичността и самата атмосфера на събитието
са ни толкова близки и любими, а емоцията, която имаме там е несравнима.

 

– Кога за първи път посетихте Роженския събор?

– За първи път посетихме събора през 2015 година. Още тогава останахме очаровани
от това място и магията, която то носи. Очаквахме с огромно нетърпение да го посетим
отново!

 

 

– Колко на брой автентични носии имате в гардероба си и коя от тях ви е любима?

– Не сме броили елементите в действителност, но бихме могли да кажем, че имаме
запазени поне по няколко пълни комплекта от всички варианти на носиите в село
Старцево. Като сметнем, че елементите на носиите в село варират от пет (на работната)
до над 20 елемента (невестинската), можем смело да кажем, че имаме запазени над
100 елемента. Най-любими са ни Невестинската и Моминската празнична носия, които
са ни наследство от прабаба ни.

 

– С какво се занимавате в момента?

– И двете работим като аниматорки в детски център и учим в град Пловдив.

 

 

– Участвали ли сте в конкурси и печелили ли сте награди? Какви?

– Участвали сме в три конкурса за Автентични носии: Първият е в Регионален исторически
музей ,, Стою Шишков“: Ревю-спектакъл: Магията на традиционната родопска носия
През 2016г. Тогава Невестинската носия от с. Старцево, както и работната, представени
от Аника спечели Първо място. След това на Конкурса за автентични носии на Фестивала
на Фолклорната носия в Жеравна отново Аника спечели I място за автентична женска
носия. И третото ни и най-скорошно участие беше на Националният събор на Рожен,
в проведеният за пръв път конкурс за автентична носия. Там Каролина спечели I
място за автентична женска носия, като представи моминската празнична носия от
с. Старцево.

 

– Имате ли народна песен, която ви е „на сърце“?

– Ние сме закърмени с родопска музика. Цял живот участваме по празници, събори
и фестивали. Това ни е научило да обичаме толкова много фолклора и българската
народна музика. Освен семейството ни, огромна заслуга имат и преподавателят ни
по музика в училище СУ ,,Св. княз Борис I“ Румен Контилов и хореографката Мария
Контилова, които ни разкриваха красотата на българското фолклорно изкуство и ни
учеха да го съхраняваме и ценим! Любимите ни песни са ,,Заспало е челебийче“ в
изпълнение на великата Радка Кушлева и ,,Расти ми, расти чорешко“ в изпълнение
на неповторимия Веселин Джигов.

 

– Какво обичате да правите в свободното си време?

– Каролина е почитател на фотографията и киното от малка, а аз Аника обичам да
правя мънистени накити, да чета и се уча да бродирам.

 

 

– За какво мечтаете?

– Аз се надявам след като завърша да се върна на село и да уча децата, да им
придам своите знания и да им дам частица от огромната ми любов към България! Сестра
ми Каролина мечтае да пътува и да обиколи света, като разпространява знанието
и любовта си към България и зад граница!

 

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Спасителите на Сашко го посещават и се интересуват от него
Next: Русенско село удари в земята всички областни градове с украсата си за Коледа

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.