Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Наричат го руското чудо и макар да звучи силно, то наистина е такова. Прави белите дробове на пушача като чисто нови
  • Новини

Наричат го руското чудо и макар да звучи силно, то наистина е такова. Прави белите дробове на пушача като чисто нови

Иван Димитров Пешев февруари 19, 2022
beforeafterbqldrrrob.jpg

Името звучи силно, но ефектът от отварата е наистина чудо за пречистване на белите дробове на пушачите!
Ако сте пушач, то в никакъв случай не пропускайте тази статия. Защото благодарение на нея или по-точно на отварата, ще постигнете пълно пречистване на белите дробове и като нищо може да накарате личния си лекар да си скъса дипломата. Наричат отварата руското чудо и макар да звучи силно, то наистина е такова. Ефектът от него е необясним досега и за медиците, тъй като след три месеца употреба, то спомага за цялостното пречистване на белите дробове. А какво по-важно от това за хората, които така и не могат да се откажат от цигарите.

Тази отвара се прави от билката живовляк, която е призната като една от петте най-добри билки за пречистване на белите дробове.

Той е употребяван повече от стотици години, а свойствата му да облекчава и лекува кашлицата, са известни в цял свят. Освен това живовлякът успокоява бързо възпалени мукозни мембрани, ако имаме такъв проблем и като цяло лекува безотказно възпаленията на белия дроб.

Може бързо да си приготвите въпросната отвара у дома като указанията са съвсем елементарни. Трябва просто да се сдобиете с една шепа ситно начукани листа от билката живовляк и да ги сложите в стъклен буркан. Отгоре ги залейте с половин литър непременно вряща вода, затворете буркана и оставете отварата да престои на плота или някъде другаде за два часа – не и в хладилника обаче.

След като срокът изтече, прецедете отварата и започнете употребата й.
Вие си преценявате по колко пъти и кога да пиете, но задължително трябва да изпиете цялата течност за деня. На следващия ден правите отново и така три месеца, след които се спира, за да се направи почивка. След три месеца наистина ви съветваме да отидете на лекар и сами да констатирате положителната промяна в дробовете си. А най-важното, което следва също от пиенето на отварата е, че след първото тримесечие много пушачи сами спират цигарите. Просто, защото изпитват непоносимост към никотина. И най-голямото чудо – не напълняват от това!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Болен мъж: Преди три месеца имах рак от главата до петите, а сега съм напълно здрав
Next: Изловиха Радев посред нощ в много тесен кръг в интригуващо действие

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.