Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Народният лечител Слав Хрелев: Космическият кръст в Проглед пази България
  • Новини

Народният лечител Слав Хрелев: Космическият кръст в Проглед пази България

Иван Димитров Пешев септември 13, 2023
asdgdfherherh.png

Н а 9 септември, в навечерието на големия християнски празник Кръстовден, се прави събор на мистичния космически кръст в родопското село Проглед. Свързахме се с народния лечител Слав Хрелев, който го постави там преди 11 години.

Лесно ли се слага такава мегаструктура на 1600 м височина и какъв е нейният смисъл, споделя за първи път феноменалният българин, живеещ във Велико Търново.

– Г-н Хрелев, в навечерието на големия християнски празник Кръстовден организирате молитвен събор на Космическия кръст в родопското село Проглед. Бихте ли разказал повече за тази инициатива и нейния смисъл?

– Кръстът и начинът, по който е изработен, има за цел да обединява българския род и дух. И да покаже, че силата е в нашето единство, защото само така можем да постигнем всичко. Старите модели, които са вкоренени от едното време в нашата матрица, като завист, злоба, его, трябва да прогледнем, че не ни водят напред в развитието ни като личности и народ. Можете да забележите, че тези неща могат много лесно да изчезнат, ако се обединим около една висша цел, било с приятели, роднини, дори с комшии.

Лечителят (вдясно) собственоръчно изработил лечебния кръст със свой приятел.

За мен кръстът олицетворява този път чрез силата на Бога, Сина и Св. Дух, Амин! Всяка част от тази формула има своя скрит смисъл – Богът е Вселената, Синът Иисус е планетата, Майката земя, а Св. Дух – това е сътворението на живота, на новия свят. Амин – е нашата душа. От информацията, която ми се дава свише, още траките са ползвали кръста. Той е бил равностранен. Чрез него не само са прогонвали злите сили, но и са се обединявали. Той е действал и за изцеление на тялото и на душата, помагал е на хората да открият себе си.

– Каква програма предвиждате за празника?

– На 9 септември ще има молебен, водосвет за българския род и дух. Както и курбан, но с медовина и риба, както са правили траките. Не случайно Христос е нахранил толкова много хора с две риби, а не с агне или с прасе. Това е знак, че трябва да спрем да правим тези старозаветни жертвоприношения. На деня ще се помолим за мир по земята, да има здраве и подрастващото поколение да е силно, добро и осъзнато. Ще има гайда, олицетворение на родопската сила и дълголетие, и изпълнение на певица, символ на славея и свободата.

– Като споменахте певица, това лято Лили Иванова отказа да пее при откриването на пилона в Рожен заради скандалите около поставянето му. Но друг е въпросът ми, на фона на това колко фирми и държавни структури бяха ангажирани с този пилон, вие как сам успяхте да изработите и вдигнете разпятие с такива епични габарити?

– О, беше голяма одисея. Мястото, на което ми се даде свише да го поставя, бе на 1500-1600 метра надморска височина. Оказа се обаче, че няма да може, тъй като по пътя нагоре имаше една къща, което създаваше риск за нейната цялост. Отделно имаше и проблем с транспорта. Но след като ми се яви Бог, всичко после започна да се подрежда. Появи се един човек, собственик на фирма, който тъкмо си бе купил специален камион, способен да носи голям товар и много маневрен.

Хрелев поставил уникалното разпятие по заръка свише.

Така с дружни усилия запазихме дърветата и имота на хората. После идеята беше с помощта на хеликоптер да го монтираме на мястото. Но за въздушния транспорт поискаха много пари – 10 000 лева, а партийците, които обещаваха помощ, се отметнаха. Е, в крайна сметка го монтирахме с голям кран.

Отделно самата конструкция е уникална. Изработихме я в един двор, а не в цех, както хората си мислеха. За 12 дни с моя приятел Константин Василев направихме 800 метра заварка. Професионалистите знаят колко е това. Само желязото е 2,5 тона, а височината е 13 метра.

– Как успяхте за такъв кратък срок?

– Водеше ни някаква неведома сила и вярата. Когато нещата са истински, Бог влиза в теб и не усещаш умора, ставаш като супермен. Така и нашите деди, когато са воювали за защита на нашата територия или за освобождението й – един човек като енергия и аура е бил способен да победи 100 души.

– Как ви осени идеята за направата на Космическия кръст?

– Това не е идея, а сън, видение. Случи се преди около 15 години, тъкмо навлизах в духовното, а малко преди това се бяха отключили моите пророчески и лечителски дарби. Тогава дойде този сън, че трябва да направя кръст за обединение на българите и защита на нашата територия. Каза ми се, че трябва да бъде само чрез дарения от народа, като трябваше да се сложи в град или село, чието име започва с буквата П. Но кое бе това селище и къде се намираше, аз не знаех. По-късно случайно (а случайности няма, защото всичко е от Бога) отидох в село Проглед и така разбрах, че именно това е мястото.

Междувременно започнах да търся за съдействие приятели със строителни фирми, на които съм помагал, било с лечение или съвет, така обединих много хора. Баби, които са идвали при мен за лечение, са ми оставяли по 2, по 5 лева. Събрахме накрая 15 000 лева. Изработих кръста, тъй като съм бил заварчик. После ме чакаше стена от разрешителни, документи. Мястото, което аз избрах, се оказа частна собственост, а не общинска. Издирихме собственика чак в Германия. За щастие човекът се оказа родолюбив и разреши поставянето на кръста в имота му, като изпрати съответните документи. Наложи се и да живея в селото за известно време, за да се случват нещата в общината по-бързо.

– Разпятието е с доста футуристичен дизайн. Какъв е неговият смисъл?

– Дизайнът е съобразен според вибрационната честота на земята от една страна, и от друга с ДНК-то на човека. Реално кръстът има кристалната решетка на човешкото тяло, която всички имаме около себе си. А мястото е така подбрано, че там се заземява много чиста божествена енергия, която помага както за лечение, така и за осъзнаване и за намиране на пътя в живота. Още при церемонията по освещаването на кръста много хора, които присъстваха, усетиха тази силна енергия. Самото име на селото Проглед също има своя енергия, която отново на метафизично ниво действа в посока себепознание.

– Около нас има война, тежки земетресения и опустошителни пожари, но България е защитена сякаш от бурите на времето. Истина ли е, че сме защитена свише територия, както твърдят някои пророци, или това са само митове?

– Самата дума България означава божественост, но някаква 100% защита, ако кажем, че имаме, то това е самозаблуда. Можем да запазим и съхраним определени места от държавата си, но не всичко.

– Как става това?

– Това става чрез такива свещени структури като кръста, който трябва да се поставя с вяра и по висша промисъл, но и да се почита после. А защитният му ефект става, като помага вибрацията на земята да бъде променена и при един трус например намалява неговата сила. Той може да променя енергетиката на земята и честотата на вибрацията на сеизмичните вълни. Отделно в България има 18 древни пирамиди, които ни пазят.

– Обикаляте цяла България и помагате на хората с дарбата си и с уникални ритуали. Какво представлява това ноу-хау?

– Всичко ново е добре забравено старо. В случая това са тракийски ритуали за изцеление. На много хора чрез пророческата дарба помагам и със съвет да намерят пътя в живота си. А всеки много лесно може да се самоизцели, защото в повечето случаи душата боледува и отключва болести на физическо ниво. Аз уча хората да работят с правилните думи, да работят със своята психика, да регулират храненето. И оттам вече всичко се нарежда по веригата. Уча ги и най-вече как да работят с вярата си и с Бога, който е във всеки един от нас. Много често хората се сърдят на този или обвиняват онзи. Те трябва да разберат, че никой не им е виновен. В момента масово идват при мен млади хора от 20 до 40 години с всевъзможни проблеми

– Тази седмица в. „Телеграф“ писа за бума на инфаркти при млади 30-годишни хора. На какво се дължи това?

– На времето, в което живеем, на цялата несигурност, на финансовите кризи, на морала. Младите хора искат да имат всичко веднага, теглят кредити, залагат имоти. А случаи всякакви. Например мнозина живеят под наем, а карат скъпи коли за 200 000 лева. В един момент тръгват нещата надолу – започват притеснения, страхове и се отключват болестите. Много хора само от притеснения започват да вдигат кръвно и да пият хапчета до живот. Другото масово явление, което влече след себе си последствия за здравето ни, е прекаленото вторачване в бъдещето. Хората, които страдат от сърце, масово не живеят тук сега, а все мислят за утре.

Много хора страдат и боледуват и защото цял живот не намират половинката си, сродната си душа, пламъка близнак. Аз смея да твърдя, че я открих в Търново в лицето на съпругата ми Стоянка. Ако човек я намери, той ще е щастлив и по-рядко ще боледува. За жалост малцина имат тази привилегия, това обикновено се дава на хора с някаква по-специална мисия в този живот. Всъщност големият урок, който българинът трябва да научи, е, че трябва да живее не за пари или имоти, а за любов към човека и към Бога. За Бога няма невъзможни неща. Всичко, което за нас изглежда огромно, безкрайно, непосилно, за Него е рутина. А Той е наш духовен баща, отец. Той е Любов. Ние имаме нужда от любов, да получаваме любов, да даряваме любов.

– Когато човек с високо кръвно или болки в коляното дойде при вас, как процедирате?

– Изпърво виждам първопричината за проблема. Обикновено той се корени в подсъзнанието, в някакви блокажи там, както и в страхове или его, лоши мисли. Помагам на човека да се осъзнае, да отключи енергията си, добродетелите си, да не таи злоба, да бъде приятел и с враговете си. Оттук насетне започва лечебният процес, тялото само започва да се лекува. Е, и аз помагам с каквото мога, било с енергия, с някакъв съвет или рецепта, каквото свише ми се даде в конкретния случай.

– Има вълна от агресия и убийства по цял свят, но и в България. За какво е знак това?

– Агресията издава слабост. Агресивните хора са слаби, защото нямат силата да се изявят, не намират мястото в този живот, не знаят как да развият дарбите и талантите, заложени им от Бога. Обществото трябва да работи в тази посока с младите хора. Отделно трябва и ред, и дисциплина. Малцина осъзнават, че много хора днес страдат за времето на Бай Тошо не за друго, а защото е имало ред, спазвала се е буквата на закона. Колцина тогава са подкупвали прокурор, съдия, следовател, полицай или са си позволявали да ограбват или източват предприятия.

А как да живеем – всичко пише в Библията. Тази книга обаче сме я хвърлили в прашните килери или на тавана и четем много други модерни книги. Ако я прочетем, но и вникнем в нея, ще изчистим кусурите и морала си, и ще тръгнем нагоре като народ и нация.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сашка Васева смая с признание: Лекарите в Германия останаха изненадани
Next: Варненски паяк изтърва Мерцедес и го потроши, сега кой ще плаща щетите?

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.