Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Народно творчество: КАТ вече взимат колите на пияните шофьори, а хората се късат от смях
  • Новини

Народно творчество: КАТ вече взимат колите на пияните шофьори, а хората се късат от смях

Иван Димитров Пешев август 15, 2023
dfsgdfqwrwqrsars.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Автомобилите на шофьори, употребили алкохол или наркотични вещества, вече ще могат да отнемат в полза на държавата. Това вече е факт с измененията в Наказателния кодекс, публикувани в брой 67 на „Държавен вестник“, пише Глас нюз бг.

Налице вече са и първите случаи, при които има конфискации от нарушители.

 

На фона на критиките на експерти към новото наказание, полярните мнения на водачите, не закъсняха и шегите за ситуацията

. „Народното творчество“ създава колажи с шеговити въпроси на гърба на потърпевшите, замесвайки и КАТ. Това се вижда от публикации, разпространени във Facebook.

Предприемчиви граждани се интересуват за цените на конфискуваните возила, а други виждат и неочаквани ползи. След вълната от пияни и дрогирани зад волана, които бяха залавяни по пътищата в последните месеци, водачи смятат, че с новата акция трафикът значително ще се облекчи.

Не липсват и мнения, че с конфискуваните возила може да се запълни цяла нова автокъща.

Вижте някои от ироничните публикации, които провокира новата санкция срещу водачите:

 

Припомняме, че още вчера бяха конфискувани първите превозни средства. При проверките бяха иззети два ТИР-а, чийто шофьор е карал с 3 промила алкохол в кръвта, и лек автомобил, зад волана на който и бил водач употребил наркотици.

Четири автомобила бяха конфискувани и в Кюстендилска област. И четирите случая са предадени на прокуратурата. Водач „изгоря“ и в Пазарджишко.

А днес без кола остана и пловдивчанин.

57-годишен шофьор от Варвара бе тестван с дрегер, при което уредът отчел 1.43 промила концентрация на алкохол. Леката кола, която е негова собственост е иззета, а той задържан в ареста на срок от 24 часа.

С промените в Наказателния кодекс държавата прави пореден опит да спечели битката с войната по пътищата. Като сценариите, при които се стига до конфискация на автомобила.

Първият е, ако се шофира с над 1.2 промила алкохол, за което се полагат също 1 до 3 години затвор и глоба от 200 до 1000 лева. Вторият е, ако шофьорът вече е осъждан за шофиране след употреба на алкохол – при повторно нарушение с над 0.5 промила се отнема автомобилът, и се налагат от 1 до 5 години затвор, и от 500 до 1500 лева глоба.

Ако се управлява автомобил след употреба на „наркотични вещества или техни аналози“, наказанията са конфискация, 1 до 3 години затвор и от 500 до 1500 лева глоба.

При рецидив наказанието е конфискация, 1 до 5 години затвор и глоба от 500 до 1500 лева. Ако нарушителят не е собственик на управляемия автомобил, може да заплати равностойността му.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Преслава и Константин треперят за колите си след новите правила за движение по пътищата
Next: След 63 години брак те починали с разлика от минути: Тогава синът им видял нещо странно

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.