Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Народно творчество: КАТ вече взимат колите на пияните шофьори, а хората се късат от смях
  • Новини

Народно творчество: КАТ вече взимат колите на пияните шофьори, а хората се късат от смях

Иван Димитров Пешев август 15, 2023
dfsgdfqwrwqrsars.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Автомобилите на шофьори, употребили алкохол или наркотични вещества, вече ще могат да отнемат в полза на държавата. Това вече е факт с измененията в Наказателния кодекс, публикувани в брой 67 на „Държавен вестник“, пише Глас нюз бг.

Налице вече са и първите случаи, при които има конфискации от нарушители.

 

На фона на критиките на експерти към новото наказание, полярните мнения на водачите, не закъсняха и шегите за ситуацията

. „Народното творчество“ създава колажи с шеговити въпроси на гърба на потърпевшите, замесвайки и КАТ. Това се вижда от публикации, разпространени във Facebook.

Предприемчиви граждани се интересуват за цените на конфискуваните возила, а други виждат и неочаквани ползи. След вълната от пияни и дрогирани зад волана, които бяха залавяни по пътищата в последните месеци, водачи смятат, че с новата акция трафикът значително ще се облекчи.

Не липсват и мнения, че с конфискуваните возила може да се запълни цяла нова автокъща.

Вижте някои от ироничните публикации, които провокира новата санкция срещу водачите:

 

Припомняме, че още вчера бяха конфискувани първите превозни средства. При проверките бяха иззети два ТИР-а, чийто шофьор е карал с 3 промила алкохол в кръвта, и лек автомобил, зад волана на който и бил водач употребил наркотици.

Четири автомобила бяха конфискувани и в Кюстендилска област. И четирите случая са предадени на прокуратурата. Водач „изгоря“ и в Пазарджишко.

А днес без кола остана и пловдивчанин.

57-годишен шофьор от Варвара бе тестван с дрегер, при което уредът отчел 1.43 промила концентрация на алкохол. Леката кола, която е негова собственост е иззета, а той задържан в ареста на срок от 24 часа.

С промените в Наказателния кодекс държавата прави пореден опит да спечели битката с войната по пътищата. Като сценариите, при които се стига до конфискация на автомобила.

Първият е, ако се шофира с над 1.2 промила алкохол, за което се полагат също 1 до 3 години затвор и глоба от 200 до 1000 лева. Вторият е, ако шофьорът вече е осъждан за шофиране след употреба на алкохол – при повторно нарушение с над 0.5 промила се отнема автомобилът, и се налагат от 1 до 5 години затвор, и от 500 до 1500 лева глоба.

Ако се управлява автомобил след употреба на „наркотични вещества или техни аналози“, наказанията са конфискация, 1 до 3 години затвор и от 500 до 1500 лева глоба.

При рецидив наказанието е конфискация, 1 до 5 години затвор и глоба от 500 до 1500 лева. Ако нарушителят не е собственик на управляемия автомобил, може да заплати равностойността му.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Преслава и Константин треперят за колите си след новите правила за движение по пътищата
Next: След 63 години брак те починали с разлика от минути: Тогава синът им видял нещо странно

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.