Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Народът бяга на село: Варненци изкупиха къщите на англичани
  • Новини

Народът бяга на село: Варненци изкупиха къщите на англичани

Иван Димитров Пешев юни 22, 2023
vninianiakkwrqrqr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Варненският квартал „Виница“ е едно от най-предпочитаните места от млади семейства с деца, които дори продават жилищата си в града, за да се преселят в покрайнините.

Много варненски жители, които притежават извънградски имоти, предвидливо се преселиха от съображения за сигурност на село или в близките до града селищни образования и вилни зони, пише Добромир Радушев за „Монитор“.
Селата край Варна – Доброглед, Слънчево, Звездица, Константиново, кварталите „Галата“ и „Виница“ и вилните зони „Боровец“, „Ракитника“ и „Траката“ се очертават като най-сигурното и привлекателно място за живот. Докато доскоро хората ходеха там през почивните дни, сега предпочитат да се установят постоянно.

Тези миграционни процеси, които от началото на пандемията бяха временни, сега стават все по-трайни и ще продължат за в бъдеще. Данните сочат, че ако през м.г. механичният прираст за община Варна е била плюс 390 души, сега преселението се е увеличило над два пъти, като тенденцията е към нарастване на желаещите да живеят извън големия град.

В началото това са предимно възрастни хора, но сега възрастовата граница се снижава. От общините във Варненска област най-много нови заселници има в Аксаково, Аврен и Бяла, Ветрино и Девня. Вече има цели семейства, които трайно се установяват да живеят по селата, като голяма част от тях са сменили и адресните си регистрации. Много от новите заселници възстановяват наследствени стари къщи, други купуват добре уредени реновирани жилища, които доскоро са били собственост на руснаци и англичани.

Свалиха обявите за имоти

Става ясно, че още тогава жителите на Добрич вече са ориентирани към живот на село. Миналата година 1902 лица са сменили своето обичайно местоживеене с друго, но отново в областта. Тук най-голямо териториално движение има по направлението „град – село“ (42,9%). Тенденцията за живот на село се засили особено след пандемията от пролетта. В близките села около областния център Добрич почти няма празни или изоставени къщи. Пример за това е най-близкото село Бранище, което е само на 2 км от града и се намира по пътя Добрич – Албена. Преселването на хора в селото се засили от началото на пандемията, особено в Лозята край Бранище. Преди пандемията имаше доста обявени за продажба къщи, собственост на жители на Добрич, след месец март обаче обявите бяха свалени. Ако в Лозята до миналата година целогодишно живееха около 20 семейства, то сега са 50-60. Същата е ситуацията и с другите близки села – Дончево, Победа, Плачи дол. Хората не си сменят регистрацията, казват кметове.

20 000 заралии се изнесоха по вилите, Русе намаля с 6000 жители

Заразата

С близо 20 000 са се увеличили заради пандемията жителите на селата около Стара Загора, посочиха от общинската администрация. Почти няма населено място без увеличение на хората с настоящ адрес от 15 март, когато бяха изградени КПП-та на входовете и изходите на областния град. На отделни места „новите“ селяни са почти два и три пъти повече от „старите“. Сред примерите с подобен наплив са села като Борилово – 809 с настоящ и едва 159 с постоянен адрес; Арнаутито – с 471 срещу 170, и Змеево – 971 срещу 523. Към средата на септември в Стара Загора е имало 125 200 жители с постоянна адресна регистрация при 177 240 в общинската структура, която включва и 51 села.

Не липсват и случаи, при които постоянно живеещи в околните села са си направили настояща адресна регистрация в града, но те не са толкова много.

Пловдив

Над 3000 души се регистрираха само за месец в селата от Родопската яка край Пловдив по време на извънредното положение и КПП-та. Мнозина от областния център, които притежават вили по селата, прехвърлиха там своите адресни регистрации.

Така от 20 март до 23 април т.г. в 19-те села от родопската община са се регистрирали официално, че живеят, 3058 души. Най-много регистрации тогава имаха селата Марково и Белащица, които са привлекателни за живеене заради спокойствието и чистия въздух. След тях веднага се нареди село Първенец, а с по 200 нови жители се оказаха селата Брани поле и Брестовица. По около стотина нови жители имаше в другите села от община Родопи. „Спокойни сме, че ако пак затворят областните центрове, имаме регистрации по селата и ще можем да ползваме къща с двор. Едно е да си затворен в апартамент, като в кутийка, а съвсем друго е човек да си има дворче, където да излезе да изпие една блага ракия вечерно време”, се кръстят новите-стари жители на селата от Родопската яка до Пловдив.

Търново

От средата на март десетки жители на Велико Търново са се преместили да живеят в близките до областния център села. Собственици на агенции за недвижими имоти споделят, че през последните месеци сериозно е нараснало търсенето на къщи в най-близките до Търново села като Самоводене, Поликраище, Малък чифлик, Шереметя, Присово, Пчелище и Беляковец. Преобладаващата част от купувачите са хора с добри финансови възможности, които търсят да закупят нови или по-стари къщи след основен ремонт, по възможност с модерно съвременно обзавеждане.

Засиленото търсене увеличи рязко и цените на селските имоти. Къща на два етажа с 3-4 стаи, двор и градина, с нормално обзавеждане, без излишен лукс миналата година се предлагаше за 20-25 хил. лв. Сега цената на такъв имот започва от 40 хил. лв. нагоре.

Много великотърновци споделят, че след обявяването на извънредното положение са се прибрали да живеят в бащините си къщи по селата и оттогава са избрали през деня да работят в града, но вечер да се връщат на село. Някои от по-заможните боляри забегнаха чак в селата в Еленския Балкан. Кметове на някои села споделят, че в областта има и няколко случая на жители на София и Варна, които още през април са се прибрали със семействата си и оттогава не са се връщали обратно, като работят „хоум офис” чрез интернет.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нашенка, работеща на морето: Това е истината, мога да ви кажа защо туристите бягат
Next: Имате ли къща на село: Не бързайте да я продавате, ето защо

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.