Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Народът гладува, Радев пирува – поръча си екстра за 1 200 000 лв.
  • Новини

Народът гладува, Радев пирува – поръча си екстра за 1 200 000 лв.

Иван Димитров Пешев октомври 17, 2022
radevaspvaspvur.jpeg

Докато народът гладува и все по-трудно успява да свърже двата края, властта и в частност президентът Румен Радев, пирува.

Оказва се, че насред небивалата немотия и кризите, които тресат държавата ни, Радев си е поръчал нова бронирана лимузина, която ще ни струва 1 млн. 200 хиляди лева.

Разбира се тези пари ще ги платим всички ние, данъкоплатците.

Той ще се вози още следващата година в новото лъскаво возило, става ясно от обществената поръчка, депозирана от НСО.
От детайлите става ясно, че са заявени не едно или две, а цели три броя такива возила, без да е изрично уточнена марката.

Не изпускай тези оферти:

Както е ясно към момента Радев използва Мерцедес, предполага се, че и новият му автомобил ще е от същата марка. Общата стойност на поръчката надхвърля 3 млн. лв., при това без ДДС.

След затварянето на поръчката за заявления на 14 октомври, предстои „журито“ на държавния глава да прегледа офертите и да избере най-добрата. Според информацията, офертите ще бъдат оценявани по точкова система.

На първо място е цената, следвана от степента на защита, гаранционният срок и техническите характеристики.
Сред основните изисквания, са автомобилите да са с най-висока степен на бронировка – осма, която на практика се води неразрушима.

Източник: retro.bg

Още:

Италия поема днес ролята на т.нар. рамкова държава за бойната група на НАТО в България, създадена след нахлуването на Русия в Украйна.

Президентът и върховен главнокомандващ Въоръжените сили Румен Радев ще присъства на официалната церемония на полигон „Ново село“. По-рано през деня Радев ще се срещне с върховния съюзен командващ за Европа генерал Кристофър Каволи, който също ще участва в церемонията.

По време на церемонията ще бъдат наградени военнослужещи от българска и италианска страна с принос към изграждането на бойната група. На показ ще бъдат представени въоръжение и техника използвани от военнослужещите. От няколко месеца български и италиански военни формирования се подготвят на „Ново село“ в контекста на усилените мерки за бдителност в рамките на НАТО по Източния фланг.

Бойната група започна сформирането си през март, когато първите присъединили се към българския 42-ри механизиран батальон бяха американски военнослужещи с бойни машини „Страйкър“. Заедно с тях на полигона „Ново село“ тренираха военнослужещи от Великобритания и Гърция. В състава на групата ще се включат и албански военни.

На събитието на учебния полигон ще присъстват и служебният министър на отбраната Димитър Стоянов, началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов, министърът на отбраната и началникът на отбраната на Италианската република Лоренцо Гуерини и адмирал Джузепе Каво Драгоне, представители на дипломатическия корпус и на местните власти.

Многонационалната бойна група в България е част новосформираните бойни групи на НАТО в Прибалтика, Полша, Унгария, Румъния и Словакия в отговор на руското нападение в Украйна и засилване на сигурността по Източния фланг на Алианса.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Който краде, за здраве ще плаче! Този ден е за мъртвите, никога не правете важната крачка
Next: Голяма радост за всички пенсионери: От лятото идва сериозно увеличение

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.