Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Народът гладува, Радев пирува – поръча си екстра за 1 200 000 лв.
  • Новини

Народът гладува, Радев пирува – поръча си екстра за 1 200 000 лв.

Иван Димитров Пешев октомври 17, 2022
radevaspvaspvur.jpeg

Докато народът гладува и все по-трудно успява да свърже двата края, властта и в частност президентът Румен Радев, пирува.

Оказва се, че насред небивалата немотия и кризите, които тресат държавата ни, Радев си е поръчал нова бронирана лимузина, която ще ни струва 1 млн. 200 хиляди лева.

Разбира се тези пари ще ги платим всички ние, данъкоплатците.

Той ще се вози още следващата година в новото лъскаво возило, става ясно от обществената поръчка, депозирана от НСО.
От детайлите става ясно, че са заявени не едно или две, а цели три броя такива возила, без да е изрично уточнена марката.

Не изпускай тези оферти:

Както е ясно към момента Радев използва Мерцедес, предполага се, че и новият му автомобил ще е от същата марка. Общата стойност на поръчката надхвърля 3 млн. лв., при това без ДДС.

След затварянето на поръчката за заявления на 14 октомври, предстои „журито“ на държавния глава да прегледа офертите и да избере най-добрата. Според информацията, офертите ще бъдат оценявани по точкова система.

На първо място е цената, следвана от степента на защита, гаранционният срок и техническите характеристики.
Сред основните изисквания, са автомобилите да са с най-висока степен на бронировка – осма, която на практика се води неразрушима.

Източник: retro.bg

Още:

Италия поема днес ролята на т.нар. рамкова държава за бойната група на НАТО в България, създадена след нахлуването на Русия в Украйна.

Президентът и върховен главнокомандващ Въоръжените сили Румен Радев ще присъства на официалната церемония на полигон „Ново село“. По-рано през деня Радев ще се срещне с върховния съюзен командващ за Европа генерал Кристофър Каволи, който също ще участва в церемонията.

По време на церемонията ще бъдат наградени военнослужещи от българска и италианска страна с принос към изграждането на бойната група. На показ ще бъдат представени въоръжение и техника използвани от военнослужещите. От няколко месеца български и италиански военни формирования се подготвят на „Ново село“ в контекста на усилените мерки за бдителност в рамките на НАТО по Източния фланг.

Бойната група започна сформирането си през март, когато първите присъединили се към българския 42-ри механизиран батальон бяха американски военнослужещи с бойни машини „Страйкър“. Заедно с тях на полигона „Ново село“ тренираха военнослужещи от Великобритания и Гърция. В състава на групата ще се включат и албански военни.

На събитието на учебния полигон ще присъстват и служебният министър на отбраната Димитър Стоянов, началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов, министърът на отбраната и началникът на отбраната на Италианската република Лоренцо Гуерини и адмирал Джузепе Каво Драгоне, представители на дипломатическия корпус и на местните власти.

Многонационалната бойна група в България е част новосформираните бойни групи на НАТО в Прибалтика, Полша, Унгария, Румъния и Словакия в отговор на руското нападение в Украйна и засилване на сигурността по Източния фланг на Алианса.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Който краде, за здраве ще плаче! Този ден е за мъртвите, никога не правете важната крачка
Next: Голяма радост за всички пенсионери: От лятото идва сериозно увеличение

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.